Хаджилар (дем Марония-Шапчи)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Хаджилар (на гръцки: Προσκυνητές, Проскинитес, катаревуса Προσκυνηταί, Проскините) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.
Remove ads
География
Селото е разположено на 25 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).
История
В XIX век Хаджилар е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аджилар (Adjilar) има 90 домакинства и 444 жители българи.[1]
В 1890-те години част от българското население на селото, начело с кмета Никола Солаков и първенците Петко, Георги и Вълчо Замови, Петко Табаков, Димитър Налбантина, Момчил Вълчев, Янко Съкъдишлията, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Димитър Стоянов от село Манастир, а свещеник си остава поп Костадин Стайков от Горно Дерекьой. След една година Стайков, който не смее да се признае за екзархист, е заменен от Панайот Кефала – грък, минал под върховенството на Екзархията. След Кефала свещеник отново е Стайков, признал Екзархията.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 200 български екзархийски семейства смесени с 9 семейства турци.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Remove ads
Личности
- Родени в Хаджилар
Васил Петков, деец на Ксантийския революционен комитет[6]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads