Хмел

Хмелът (Humulus) е род тревисти растения с дълго (от 3 до 6 m) ръбесто, покрито с къси извити шипчета стъбло. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове на обикновения хмел се намират етерично-маслени жлези.

Хмел

Обикновен хмел (H. lupulus)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Конопови (Cannabaceae) род: Хмел (Humulus)

Научно наименование

Humulus Linnaeus, 1753

Хмел в Общомедия

[ редактиране ]

Видове

Родът хмел включва три вида:

• Humulus lupulus
• Humulus japonicus
• Humulus yunnanensis

Разпространение

Растението е широко разпространено в умерения пояс на Евразия и Северна Америка; среща се също така в северните части на Африка (Мароко). В България е разпространен обикновеният хмел – расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май – август. Отглежда се като културно растение в районите на Велинград, Самоков, Ихтиман и Трън.

Използване

Цветовете на обикновения хмел (след обработка) се използват за производство на бира и за билкова терапия.

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки, при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви.^[1]

Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.^[1]

Японският хмел се използва като декоративно растение.

Други

На хмела е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).