Христо Благоев (революционер)

Христо Благоев Николов е български революционер, член на Революционния комитет в град Пловдив.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Благоев.

---

Христо Благоев
поборник през Априлското въстание
Роден	10 март 1855 г. Самоков, Османска империя
Починал	1918 г. (62 г.)

Биография

Христо Благоев проижхожда от рода на Благой Николов, гайтанджия от Самоков. Баща му е учител в Русе, завършил духовна семинария в Киев. Автор е на исторически изследвания. Началното си образование Христо получава в родният си град, а около 1871 година учи в класно училище в Пловдив.^[1]

Революционната му наглса го прави участник в Старозагорското въстание от 1875 година. В Копривщица участва заедно с Георги Търнев, след като е освободен от ареста в аптеката на др. Спас Иванов от Орчо войвода, при освобождаването и затворените в храма „Св. Николай“, бунтовници.^[2] Стотник е в дружина от град Клисура, където работи като учител.^[3] Включва се и във Втора копривщенски чета,^[4] до залавянето му в село Български чардак, Пловдивско, след което е затворен в Пловдив 1876 – 1877 година. Укрива се в Самоков до декември 1877 година при племенница на Георги Икономов. Доброволец е към Владикавказкия конен полк в периода от 1 януари до 2 октомври 1878 година.^[1]

Полицейски пристав е в Самоков в периода 1878 – 1881 година и в пловдивското село Голямо Конаре в периода 1881 – 1884 година. Околийски управител е в Кюстендил около 1884 година. Сформира чета, с която свалят Гаврил Кръстевич. Заради дейността му по врема на Съединението. От 1886 година е уволнен от тази длъжност. Командир на дружина е в Сръбско-българската война през 1886 година. Награден е с руски военен орден „За усърдна служба“ (1878) и българския „За заслуги“ (1886).^[1]