Христо Иванов (политик)

Христо Любомиров Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки^[1] от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г. От 7 януари 2017 г. е ръководител на новообразуваната ПП „Да, България!“, като напуска този пост на 10 юни 2024 година. Народен представител и председател на парламентарната група на „Демократична България“ в XLV, XLVI, XLVII, XLVIII и XLIX народно събрание.^[2]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.

---

Христо Иванов
български политик и юрист
5 юли 2021 г.
Роден	13 септември 1974 г. (50 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Политика
Партия	Да, България!
Министър на правосъдието и заместник министър-председател на България
6 август 2014 – 7 ноември 2014
Министър на правосъдието
7 ноември 2014 – 18 декември 2015
Народен представител в: XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   L НС
Семейство
Майка	Мария Бойкикева
Други роднини	Недялко Бойкикев (дядо) Иван Бойкикев (прадядо)
Христо Иванов в Общомедия

Биография

Произход и ранни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 година в София.^[1] Баща му Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“, член е на Българската комунистическа партия (БКП). По майчина линия принадлежи към известен род от Македония, негов родственик е митрополит Натанаил Охридски. Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва в семейството на Недялко Бойкикев, комунист и политически емигрант, който малко по-късно загива в Голямата чистка. Тя идва в България след Деветосептемврийския преврат и работи като редактор в издателство. Член на БКП, в края на 80-те години Бойкикева участва в няколко дисидентски организации, за което е изключена от партията, но по-късно се връща в Българската социалистическа партия.

Иванов завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.^[1][3] Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, в САЩ в областта на правото и националната сигурност.^[3]

Ранна кариера

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите.^[1] От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.^[1]

От 2002 г. е вписан като адвокат. През 2014 г., броени дни след като е назначен за служебен министър на правосъдието и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки, срещу него започва медийна кампания, в рамките на която става известно, че поради неплащане на членски внос в Софийската адвокатска колегия е бил глобяван нееднократно и накрая е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за времето от 28 март 2014 г. до 28 септември 2014 г.^[4][5]

Български институт за правни инициативи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

От 2006 г. до 2014 г.^[6] е програмен директор на Фондация „Български институт за правни инициативи“, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.^[1]

В периода 2008 – 2011 Иванов публикува кратки разкази под псевдонима Христо Бойкикев в различни онлайн издания. Сред тях са „Дарът“ (в. Сега, 2008), „Thanksgiving във Филаделфия“ (Епифании, 2010), „В Не-мястото“ (svobodata.com, 2011), „Inside” (Brown Bunny Magazine, 2011).^[7][8][9]

През 2010 – 2011 година, със стипендия на американската програма за културен обмен „Фулбрайт“, преминава специализация в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в Съединените щати в правното училище на Американския университет във Вашингтон.^[1][10]

Политическа дейност

На 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки. След края на мандата на служебния кабинет, на 8 ноември 2014 г. Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка^[11] заради бламиране на съдебната реформа от страна на ГЕРБ^[12].

На 9 декември 2016 г. заедно с Мануела Малеева и Кристиан Таков Иванов анонсира нов политически проект, чието начало е дадено по време на среща „Говорим за България“, проведена в Независим театър.^[13][14]

Месец по-късно, на 7 януари 2017 г., учредява новата си партия, която се нарича Движение „Да, България“^[15].

На 12 април 2018 г. заедно с Атанас Атанасов – председател на ПП „Демократи за силна България“ (ДСБ) и Владислав Панев – председател на ПП „Зелените“, представя ново политическо обединение „Демократична България“, което се обявява в опозиция на текущата власт и като алтернатива на партиите ГЕРБ, БСП и ДПС.^[16]

На 7 юли 2020 г. Христо Иванов провежда акция по вода до местността Росенец (Бургаска област), където се оказа, че е ограничен достъпът на граждани до плаж, който е изключителна публична собственост. Акцията има голям отзвук и дава началото на поредица от протести в страната. След направени проверки достъпът до плажа е възстановен, а постройките, използвани от политика Ахмед Доган, се оказват без разрешителни.

В президентските избори за 2021 г. Иванов заявява, че „Демократична България“ подкрепя категорично кандидатурата на Лозан Панов.^[17] Лозан Панов от своя страна публично обявява, че не е получил никаква подкрепа от ръководството на ДБ по време на изборите и говори за предателство на „Демократична България“.^[18][19]

Критики и противоречия

През 2020 г. в качество на опозиция Христо Иванов обявява, че предсрочните избори са най-нормалното нещо и белег за демокрация. Година по-късно, в качеството си на коалиционен партньор той отбелязва, че те клатят стабилността на управлението. За тази си позиция получава антинаградата „Златен скункс“ от „Господари на ефира“, за извършен гаф. Също така в началото на 2024 той се подписва под текст, в който Десислава Атанасова е наречен „опитен професионалист“ и я предлага за член на КС. От ИТН напомнят че през октомври 2020 той я е твърдял „Деси Атанасова и прочее калинки са готови да ни превърнат от прокурорска република в прокурорска монархия, за да обслужат тежките зависимости на Борисов. Тези хора са истински опасни!“^[20]

Семейство

Женен, с две деца.

Родословие

Стоян Станков Бойкикев

Георги Манджуков

Бойкикева (1826 – ?)

Натанаил Охридски (1820 – 1906)

Златан Бойкикев (1822 – ?)

Петко Бойкикев

Владимир Бойкикев

Павел Бойкикев

Фон Хенделберг

Спас Манджуков (1869 – ?)

Петър Манджуков (1878 – 1966)

Иван Бойкикев (около 1860 –  след 1907)

Никола Бойкикев

Никола Бойкикев (1863 – 1928)

Ана Бойкикева

Ангел Станков

Елеонора Коканова

Богдан Коканов

Недялко Бойкикев (1894 – ?)

Светослав Бойкикев (1901 – 1985)

Владимир Бойкикев (1897 – 1966)

Невена Коканова (1938 – 2000)

Димитър Коканов (р. 1943)

Любомир Иванов

Мария Бойкикева (р. 1932)

Христо Иванов (р. 1974)