Христо Настев

Христо Настев с псевдоними Зюлфикар^[1] и Христо Анчев^[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тази статия е за щипския революционер. За охридския революционер вижте Христо Настев (Опеница).

---

Христо Настев
български революционер от Щип
Роден	6 април 1876 г. Щип, Османска империя
Починал	20 юни 1962 г. (86 г.) Варна, Народна република България
Учил в	Скопско българско педагогическо училище
Христо Настев в Общомедия

Биография

Четата на Янаки Янев с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още Лука Джеров, Христо Настев, Климент Групчев, куриерката Пеповица и други

Христо Настев е роден през 1876 година в град Щип, Македония. Учи в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с първия му випуск в (1895 - 1898),^[3] и влиза във ВМОРО. В 1898 завършва първия випуск на училището и една година е главен учител във Виница, Кочанско, където става председател на революционния комитет.^[4] Настев вдига на крака революционното дело в райна, което е парализирано от Винишката афера от 1897 година и възобновява канала Кюстендил – Щип.

Заподозрян от турците, че се занимава с революционна дейност той бяга от Виница в Кюстендил, където получава от Българската екзархия назначение за главен български учител в град Бунархисар, Одринска Тракия. Там Настев основава първия околийски комитет на ВМОРО, в който влизат Димитър Спиров от Урумбеглия, Костадин Боруджиев и Георги Кехайов от Бунархисар, Димитър Ташев и Иван Котков от Колибите. Настев е избран за председател на комитета. Обикаля околните села - Урумбеглия, Курудере, Яна, Чонгара и Колибите и създава местни комитети. Влиза във връзка и с Георги Найденов, учител в Пенека, единственото село във Визенско с български учител и с помощта и на Тодор Шишманов създава и там революционен комитет.

Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район в 1903 година. 1. войводата Наке Янев от Лавчани, Кичевско; 2. войводата Лука Джеров от Битоля; 3. войводата Христо Настев от Щип; 4. войводата Климент Групчев от Охрид; 5. войводата Павле Караасан от Лазарополе; 6. сигналистът на четата Никола Гюрев Кокалевски от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - Стоян Милошев от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър

През 1900 г. Настев посреща в Бунархисар Гоце Делчев и Стоян Лазов при обиколката им в Одринско. Войводата Георги Тенев решава да отвлече някой по-богат грък за откуп. Отвлечен е чифликчията Костаки Керемидчиоглу, но вследствие на тази акция турската полиция в така наречената Керемидчиоглува афера предприема масови арести на българите от Лозенградско и Бунархисарско. Христо Настев избягва в България и е осъден задочно на 101 години затвор. Като главен учител в Бунархисар го наследява Яни Войнов.^[5]

Снимка на Христо Настев от края на въстанието в Пирея

През 1902 г. Христо Настев се връща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан Тома Давидов, която действа в Битолско и Охридско.

Христо Настев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг, състоял се от 20 до 27 април 1903 г. По време на Илинденското въстание действа с чета в Леринско, подчинен на Георги Попхристов^[6].

След въстанието от началото на 1904 година е началник на пограничния Кюстендилски пункт на ВМОРО. След обявената по настояване на българското правителство амнистия на участниците във въстанието, Настев се връща в родния си град Щип, но е арестуван и осъден на 5 години затвор. Лежи в Скопския затвор Куршумли хан.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Щип.^[7]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 15-а щипска дружина^[8]

След войните се установява да живее в България. Работи като чиновник във Варна. От януари 1923 година е член на Илинденската организация.^[9] Към 1934 година е ръководител на местното дружество на Илинденската организация.^[10] Описва смъртта на войводата Дине Клюсов в пиесата „Как умира македонския четник“, представена на 18 февруари 1939 година в Македонския дом във Варна.^[11]

Христо Настев (1), Лука Джеров (2), Тома Николов (3) и Йордан Тренков (4)

Умира на 20 юни 1962 г. във Варна.^[12][13][14]

Външни препратки

• Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, Октомврий 1937. с. 13.
• Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 12.
• „Гоце Делчев в Бунар Хисар“, Варна, 1957 година
• "Македонската народна песен (ръкопис)", Варна, 1941 година
• "Виница; Виница първи покрай-граничен пункт и канал на ВМОРО; Винишката афера; Виница след аферата; Винишкият шпионин", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 104-120, София, 1939 година
• „През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при „Езерцата“ в пл. Бигла“ (машинопис), Варна, 10 ноември 1940 година
• "Спомени от миналото в борческа Македония. В Охридска околия с четата на Долно-Дебърцко-Малесийския войвода Тасе Христов преди въстанието 1903 год.",(машинопис), Варна, 20 юли 1958 година
• "Епизоди от освободителната борба през Илинденското възстание 1903 г. в Леринския революционен район",(ръкопис), Варна, след 1944 година
• "Пулса на Илинденското въстание" (ръкопис), Варна, 2 август 1940 година
• "Оформянето на двете крила във ВМОРО и пълното израждане на десницата при Тодор Александров и Иван Михайлов", Варна, юли 1950 година