Христо Низамов

български и американски журналист и общественик From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Христо Николов Низамов (на английски: Christo N. Nizamoff) е български и американски журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и пети редактор на печатния ѝ орган „Македонска трибуна“.[1]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Христо Низамов е роден през 1903 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя, в търговското семейство на Никола и Мария Низамови. Братята му Борис и Кръстьо живеят в Янковец, а сестра му Василка е женена във Варна, България. Далечен роднина е на Симеон Радев[2]. Първоначалното си образование получава в българско училище в Ресен, след което емигрира в България през 1918 година и учи във Втора софийска гимназия, а от 1921 година следва в Софийски университет. По това време е член на Македонски младежки културно-просветен съюз и участва в списването на списание „Родина“.[3]

За кратко се прибира в Ресен, като в същата 1921 година емигрира в САЩ. През 1925 година се установява в Ню Йорк, където става секретар на МПО „Илинден“. През 1927 година заедно с Лабро Киселинчев създава информационно бюро на МПО в Ню Йорк[4], което по-късно се премества в Сейнт Луис и става официален говорител на МПО, а към тях се присъединява и Христо Анастасов.[5] Междувременно пише дописки до „Ню Йорк Таймс“ и „Зора“. От 1930 година Христо Низамов работи в редакцията на „Македонска трибуна“ и до 1932 година е съюзен организатор, а след това е печатар в редакцията на „Македонска трибуна“. На 4 юни 1939 година се жени за Славка (Алис) Дуклева, по произход от Пътеле, от която има две деца – Николас и Вирджиния, която е дългогодишен редактор на вестник „Македонска трибуна“. До 1941 година участва като делегат в над 10 конгреса на МПО.[6] След 1946 година за кратко работи в „Гласа на Америка“, между 1966 – 1971 година е редактор на „Македонска трибуна“ и успоредно участва в редакцията на списание „Балкания“ (1966 – 1973). За тези си дейности е награден с много журналистически награди.[7] На 30 октомври 1969 година е поканен от президента на САЩ Ричард Никсън и вицепрезидента Спиро Агню в Белия дом заедно с представители на други влиятелни чуждоезични вестници в САЩ.[8]

Той е от групата в МПО, заедно с Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Петър Ацев, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията.[9] През 1984 година получава специален плакет за благодарност от МПО.[10] В края на XX век е избран за един от 12-те най-влиятелни жители на Индианаполис за века.[11]

Умира в 1989 година. Погребан е в гробището Краун Хил.[12]

Част от неговите архиви и спомени се пазят в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ в Гоце Делчев.[13]

Remove ads

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Низамов
(1811 – 1901)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Донка Низамова
 
Димитър Низамов
 
Никола Низамов
(1867 – след 1943)
 
Мария (Марица)
Низамова
 
Йоаким Низамов
 
Василка Низамова
 
Фания Радева
 
Трайко Радев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Низамов
(1903 – 1989)
 
Борис Низамов
 
Кръстьо Низамов
 
Василка Низамова
 
 
 
Remove ads

Библиография

Външни препратки

Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads