Христо Низамов
български и американски журналист и общественик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Христо Николов Низамов (на английски: Christo N. Nizamoff) е български и американски журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и пети редактор на печатния ѝ орган „Македонска трибуна“.[1]
Remove ads
Биография
Христо Низамов е роден през 1903 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя, в търговското семейство на Никола и Мария Низамови. Братята му Борис и Кръстьо живеят в Янковец, а сестра му Василка е женена във Варна, България. Далечен роднина е на Симеон Радев[2]. Първоначалното си образование получава в българско училище в Ресен, след което емигрира в България през 1918 година и учи във Втора софийска гимназия, а от 1921 година следва в Софийски университет. По това време е член на Македонски младежки културно-просветен съюз и участва в списването на списание „Родина“.[3]
За кратко се прибира в Ресен, като в същата 1921 година емигрира в САЩ. През 1925 година се установява в Ню Йорк, където става секретар на МПО „Илинден“. През 1927 година заедно с Лабро Киселинчев създава информационно бюро на МПО в Ню Йорк[4], което по-късно се премества в Сейнт Луис и става официален говорител на МПО, а към тях се присъединява и Христо Анастасов.[5] Междувременно пише дописки до „Ню Йорк Таймс“ и „Зора“. От 1930 година Христо Низамов работи в редакцията на „Македонска трибуна“ и до 1932 година е съюзен организатор, а след това е печатар в редакцията на „Македонска трибуна“. На 4 юни 1939 година се жени за Славка (Алис) Дуклева, по произход от Пътеле, от която има две деца – Николас и Вирджиния, която е дългогодишен редактор на вестник „Македонска трибуна“. До 1941 година участва като делегат в над 10 конгреса на МПО.[6] След 1946 година за кратко работи в „Гласа на Америка“, между 1966 – 1971 година е редактор на „Македонска трибуна“ и успоредно участва в редакцията на списание „Балкания“ (1966 – 1973). За тези си дейности е награден с много журналистически награди.[7] На 30 октомври 1969 година е поканен от президента на САЩ Ричард Никсън и вицепрезидента Спиро Агню в Белия дом заедно с представители на други влиятелни чуждоезични вестници в САЩ.[8]
Той е от групата в МПО, заедно с Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Петър Ацев, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията.[9] През 1984 година получава специален плакет за благодарност от МПО.[10] В края на XX век е избран за един от 12-те най-влиятелни жители на Индианаполис за века.[11]
Умира в 1989 година. Погребан е в гробището Краун Хил.[12]
Част от неговите архиви и спомени се пазят в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ в Гоце Делчев.[13]
Remove ads
Родословие
Костадин Низамов (1811 – 1901) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Донка Низамова | Димитър Низамов | Никола Низамов (1867 – след 1943) | Мария (Марица) Низамова | Йоаким Низамов | Василка Низамова | Фания Радева | Трайко Радев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Низамов (1903 – 1989) | Борис Низамов | Кръстьо Низамов | Василка Низамова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Библиография
- Struggle for Freedom Reflections and Reminiscences, 1985
- "Struggle for Freedom" за свободно сваляне в pdf формат в Библиотека Струмски
Външни препратки
- Macedonian Almanac Was the Brainchild of Peter G. Atzeff Архив на оригинала от 2010-01-05 в Wayback Machine. – слово за Петър Ацев
- „Сръбски владика в една политическа конференция“, статия от Христо Низамов публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 269, София, 3 септември 1927 година
- "Оскандален сръбски шпион", публикувано във в-к "Македония", год. II, бр. 411, София, 23 февруари 1928 година
- "Поп Димитрия", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 3, бр. 126, Индианаполис, САЩ, 4 юли 1929 година
- "Още неколко думи за тези, които са българи исторически, а македонци за интерес", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 56, бр. 2832, Индианаполис, САЩ, 13 май 1982 година
- "Страница от нов учебник", публикувано във в-к "Македонска трибуна", Индианаполис, САЩ, 28 май 1987 година
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads