Христо Попов (църковен деец)

Христо Стоянов Попов е български духовен деец от късното българско възраждане в Македония.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

---

Христо Попов
български общественик
Роден	2 март 1876 г. Владово, Османска империя
Починал	1944 г. (67 г.) София, Царство България
Учил в	Цариградска българска духовна семинария Московска духовна академия
Работил в	Цариградска българска духовна семинария Солунска българска мъжка гимназия Българска екзархия
Христо Попов в Общомедия

Биография

Поповъ, Хр. Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции. София, Печатница „Балканъ“, 1917.

Попов е роден в 1876 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. От 1893 до 1899 година учи в Цариградската българска духовна семинария,^[2] след което в 1899 година започва да учи в Духовната академия в Москва, която завършва в в 1903 година.^[2][1]

Връща се в Османската империя и става учител. От 1892 до 1908 година преподава в Цариградската българска духовна семинария.^[2][3] В 1908/1909 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия,^[2] а в 1909 - 1923 година в Софийската духовна семинария. От 1923 година до пенсионирането си в 1931 година е секретар на Светия синод на Българската екзархия.^[2]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с доктор Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, доктор Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков и Славейко Матов.^[4]

Попов е един от най-плодотворните и талантливи български богослови-миряни. Автор е на три учебника но Свето писание за севинариите. Участва активно във Върховната богословска комисия на Светия синод по преглеждане на българския превод на Библията. Активно участва и при подготвянето и издаването от Синода на поредица богослужебни книги: Служебник, Напрестолно Евангелие, Апостол, Каноник, Цветослов, Часослов, Катавасийник и Парамийник. Превежда, съставя и редактира „Жития на светиите“, издадена в 1930 година, „Проповедническа енциклопедия“ на Григорий Дяченко, издаденав 1929 година, „Граматика на гръцкия библейски език“, издадена в 1929 година и други. Автор е и над 20 брошурки с църковно и нравствено съдържание. След пенсионирането си три пъти е редактор на „Църковен вестник“.^[2]

Умира в 1944 година в София.^[2]

Външни препратки

• Поповъ, Хр. Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции. София, Печатница „Балканъ“, 1917.
• „Илинден свети...“, статия от Христо Попов публикувана във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.

• „Две от по-старите доказателства“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 122, София, 9 март 1927 година
• „Изяснителен Преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса“, София, 1990 година
• "Имала ли е Цариградската патриаршия канонически основания при провъзгласяване българската схизма?", публикувано във сп. "Духовна Култура", кн. 46, София 1931 година
• "Величието на македонската борба", публикувано във в-к "Македония", год. II, бр. 362, София, 24 декември 1927 година
• "Християнството и равноправието на жената", София, 1927 година