Цакони (дем Костур)
селище в Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Цàкони (на гръцки: Τσάκονη; на албански: Çakonji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
Тази статия е за костурското село. За воденското вижте Цакони (дем Мъглен).
Remove ads
География
Селото е разположено на 730 m надморска височина в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 14 километра югозападно от демовия център Костур.[1]
История
В Османската империя
В XV век в Цакони Бозор са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи мохамедани или турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цакони е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 61 къщи.[4]
В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[6][7]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.[8]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Цакони (Τσάκονι) има около 40 семейства, от които 7 мюсюлмански. Панайотидис отбелязва, че е „забележителна патриотичната мания на жителите му“ при голямото насилие от страна на „комитаджиите“.[9]
Според Георги Константинов Бистрицки Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Цакони е обозначено като турско селище.[12]
В Гърция
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цакони има 60 къщи славяни християни, 4 къщи власи християни и 20 къщи турци.[14] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 92[13][1] или според други данни 26 семейства и 106 души.[15]
Селото произвежда жито, тютюн, грозде и други земеделски култури.[1]
По време на Гражданската война (1946 - 1949) 23 семейства от български произход и 23 отделни хора или общо 98 души напускат селото - пет се установяват в Югославия, а останалите в другите източноевропейски страни и във вътрешността на Гърция.[1]
Remove ads
Личности
- Родени в Цакони
Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[19]- Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО[20]
Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис - Пападзимас) свещеник и андарт в четата на Георгиос Цондос[21][22]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads