Чепърлянци

Чепъ̀рлянци или Чепърлинци е село в Западна България, в община Драгоман, Софийска област.

Чепърлянци
Центърът на с. Чепърлянци. На преден план – селските чешми.
Чепърлянци 43.018754, 22.906475 Чепърлянци
Общи данни
Население	5 души[1] (31 декември 2024 г.) 0,543 души/km²
Землище	9,21 km²
Надм. височина	639 m
Пощ. код	2212
Тел. код	07174
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	80426
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011)
Чепърлянци в Общомедия

География

Чепърлянци се намира в българската част на областта Забърдие. На около два километра в източна посока се намира река Нишава, а на два километра на запад е граничната линия със Сърбия. Селото е купно; махалите са: Бѐлчини, Брѐся, Бурѐлци, Булю̀башини, Ковачѝчка маала, Челако̀ви, Шѐмшини, Пачо̀рина маала, Ка̀лчина маала.

Землището на селото граничи с това на селата Връдловци, Бребевница, Липинци, Беренде извор, Беренде (включително махалата Чѝвлик) и Разбоище.

В най-северната част на землището на селото се намира находището за огнеупорни глини „Гърмище“ („Гръмшляк“).^[2]

История

Бившето начално училище, по-късно магазин, сградата вече не се използва

На няколко места в землището на селото има останки, които местните хора наричат латински.

Според местните предания селото е било разпръснато в няколко отделни махали, но след опожаряване от страна на турците е било издигнато отново на сегашното си място. Махалата Бурелци носи името си заради населилите я преселници от област Бурел.

Чепърлянци се споменава в османо-турски документи от средата на XV век. В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Чапаринче има 17 домакинства, двама неженени жители и шест вдовици, а приходът от него възлиза на 2067 акчета.^[3] В джелепкешански регистър от 1576 година е вписан Пею Тодор от Четерпинче с 50 овци.^[4]

През 1881 година Чепърлянци има 241 жители. ^[5] Според преброяването в Княжество България от 1888 година селото има 255 жители, разделени в 31 домакинства. Девет от домакинствата имат повече от 10 члена.^[6] 134 жители са мъже, 121 – жени.^[7] Грамотни в селото са 14 мъже.^[8] Обитаемите къщи са 34, като 27 от тях са покрити с керемиди, а 7 – със слама. В селото има и 45 хамбара и яхъра, както и 3 воденици и 1 хан.^[9] По това време Чепърлянци е част от община Калотина, Царибродска околия, Трънски окръг.

Ученици и учители в началното училище, към 1928 г.

През 1900 година селото има 279 жители, а през 1905 година – 301.

В началото на ХХ век по инициатива на Андрея Манов върху стари основи е изграден Чепърлянският манастир „Света Петка“.

През 1934 година в Чепърлянци е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 21 члена.^[10]

Чепърлянски манастир, поглед в двора на манастира.

При наводнение в 1947 година местните жители губят част от добитъка си.

Чепърлянци във войните 1885 – 1918 г.

В навечерието на Сръбско-българската война, на 23 октомври 1885 година в Чеперлинци се установява щабът на Трета дружина от Първи Софийски пехотен полк, командвана от капитан Кръстю Бахчеванов.^[11] На 3 ноември 1885 година части от Четвърти Плевенски пехотен полк водят отбранителни боеве край селото. Западно от Чепърлянци българските войски отблъскват сръбска кавалерия и пехота, но след заемането от страна на сърбите на позициите край село Бребевница са принудени да отстъпят към Разбоище и Туден.^[12]

Жителите на Чепърлянци взимат участие във войните за национално обединение през 1912 – 1918 година основно в състава на 25 Драгомански полк. Деветима души загиват в Балканските войни (1912 – 1913).^[13]

Загинали в Балканските войни (1912 – 1913)
Номер	Имена	Чин	Военна част	Дата и място на смъртта	Убит или починал	Място на гроба	Източник
1.	Рангел Василев	старши подофицер	25 Драгомански полк, 14 рота	22 юни 1913, Лахна	убит	Лахна	ДВИА, ф. 39., оп. 1, а.е. 13, л. 15[неработеща препратка]
2.	Андон Станков	редник	опълченец	1913, Сливница	починал	Сливница	ДВИА, Ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 60.[неработеща препратка]
3.	Антон Стойков Пейчев	редник	Първа опълченска дружина	8 август 1913, Сливница	починал	Сливница	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 70[неработеща препратка]
4.	Давидко Манчев Илиев	редник	42 пехотен полк	2 февруари 1913, Чаталджа	починал	Чаталджа	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 2[неработеща препратка]
5.	Димитър Павлов Киров	редник	25 Драгомански полк, 9 рота	10 октомври 1912, Караюсуф, Одринско	убит	Сливница	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 77[неработеща препратка]
6.	Ичо Здравков Ненов	редник		1913, Горна Джумая	починал	Горна Джумая	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 191[неработеща препратка]
7.	Милан Станков Антов	редник	25 Драгомански полк, 9 рота	1 декември 1912, Чорлу	починал	Чорлу	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 52[неработеща препратка]
8.	Пенчо Алексов	редник	25 Драгомански полк, 9 рота	27 януари 1912, с. Фанасакрис, Чаталджанско	убит	с. Фанасакрис	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 36[неработеща препратка]
9.	Тодор Велков	редник	25 Драгомански полк, 10 рота	10 октомври 1912, Караюсуф, Одринско	убит	Сливница	ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 23[неработеща препратка]

По време на Първата световна война, през септември 1916 година, са убити редниците Стоян Давитков и Младен Манчов. През декември 1916 година във Влашко почива редник Милан Коцев.^[14] През 1917 година редник Кирко Станчев е награден с Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. „за отличие във войната срещу румънците“^[15]

Население след 1934 година

Година на преброяване Численост 1934 382 1946 341 1956 257 1965 144 1975 85 1985 51 1992 46 2001 32 2011 15 2021 5

Културни и природни забележителности

• Църква „Св. Георги“ от XV – XVI в.^[16] (ремонтирана през 2009 г. със средства, дарени от жена от селото)
• Чепърлянски манастир от началото на ХХ в., разположен край р. Нишава
• Вековен дъб със старинен оброчен кръст в подножието, намиращ се в източния край на селото.

Личности

• Първан Стефанов (1931 – 2012), поет, преводач, драматург.

Галерия

• 
  Част от селото – поглед от югоизток
• 
  Стара къща в махалата Болубашини/ на Баба Баска къщата
• 
  Поглед от север
• 
  Стара плевня в махала Челакови
• 
  Хребетът на Видлич – поглед от западната част на землището на Чепърлянци