Червеностъблена манатарка

Червеностъблената манатарка (Boletus erythropus) е вид базидиева гъба от род Манатарка често срещана в България в широколистни (предимно дъбови) и иглолистни гори от пролет до късна есен.

Червеностъблена манатарка

Класификация

царство: Гъби (Fungi) тип: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Болетови (Boletales) семейство: Манатаркови (Boletaceae) род: Neoboletus вид: Червеностъблена манатарка (N. luridiformis)

Научно наименование

Neoboletus luridiformis Gelardi et al., 2014

Синоними

Boletus discolor Boud., 1904 Boletus luridiformis Rostk., 1844 Suillus luridiformis Kuntze, 1898 Sutorius luridiformis G.Wu & Zhu L.Yang, 2016 Boletus erythropus subsp. discolor Dermek et al., 1976 Dictyopus discolor Quél., 1888 Boletus luridiformis subsp. discolor Rauschert, 1987 Boletus luridiformis var. discolor Krieglst., 1991 Boletus queletii var. discolor Alessio, 1985 Boletus luridiformis Rostk., 1844

Червеностъблена манатарка в Общомедия

[ редактиране ]

Характерни белези

• Гугла:

Горната част е матова, оцветена кафява или тъмно кафява с жълтеникави нюанси, и избледнява с растеж и възраст. Оцветяването показва огромни вариации. При допир е финомъхеста и суха. Отначало е сплескана но бързо пораства и става едра и дебеломесеста.

• Месо:

Жълтеникаво или бледо-жълто преди бързото окисляване при наличието на въздух. Тогава то приема тъмносин цвят. Този син цвят се премахва с добавката на разтвор от амоняк или изпарения на амоняк и се възвръща жълтеникавият цвят на месото. За няколко минути амонякът оцветява месото бледо кафяво.

Плътното месо няма определим вкус.

• Тръбички:

Отначало лимонено-жълти но скоро биват оранжеви и ярко червени. При най-старите екземпляри цветът избледнява. Доста са ситни и при нараняване се обагрят като останалото месо.

• Споров прашец:

Кафяв или тъмно маслинено зелен.

• Пънче:

Широко, дебеломесесто и жилаво, често бухалковидно. Повърхността е жълта и червеникава като основата е най-тъмно чевена, и е фино покрито с тъмни точици.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

В прясно състояние гъбата е слабо отровна и именно поради това особен интерес към нея няма. Известно е, че след изваряване и продължително готвене (като се премахват крайните води) става годна за ядене. Безвкусието ѝ също така не помага. Въпреки това гъбата е дебеломесеста, плододава обилно, и не се напада от ларви на насекоми което я прави добър заместител на другите ядливи манатарки, като се използва по същите начини но само след гореописаната обработка.

Червеностъблена манатарка от иглолистна гора в Родопите

Двойници

Често тази гъба се възприема погрешно като силно отровна „дяволска гъба.“ Истинската дяволска гъба (B. satanas) се различава по бледият цвят на гуглата, напълно алено-червеното пънче и сравнително слабото посиняване на месото.

Огнената манатарка (B. luridus) се различава почти само със стъблената окраска. При нея вместо точици е разпространена мрежовидна шарка.