Академик
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Академик (или действителен член) е научно звание, което означава член на обща или специализирана академия на науките или изкуството. Често в такива научни организации има предшестващо звание, наречено член-кореспондент (или дописен член). В редица страни те са считани за най-престижните и най-високите научни звания, докато в други „академик“ е само почетно научно звание.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Академик.
Remove ads
Разновидности
Освен основното значение, в научните организации се срещат няколко разновидности членове с различни права:
- чуждестранен член,
- почетен член (honoris),
- заслужил член (emeritus) – в САЩ и др.
Избор на академици
Академиците се избират с пожизнен мандат на общо събрание на академията – обикновено измежду нейните член-кореспонденти. Право на глас в нейното общо събрание имат само академиците.
България
Научни академии в съвременна България са Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия (ССА), които са държавни организации със седалище в София.
Българска академия на науките
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН[1] академичният състав на БАН се състои от нейни членове, разграничавани като:
- академици (действителните членове),
- член-кореспонденти (дописните членове),
- хабилитираните учени на основна работа в академията (асоциираните членове),
- чуждестранните членове
- почетните членове на БАН
Званието академик се дава на български граждани, обогатили науката с особено значими постижения, създали школа в научното си направление и получили широко признание и известност в България и в чужбина. Званието академик може да бъде присъдено и на български граждани – изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито постижения са с безспорно национално и общочовешко значение. Действителните членове на БАН се избират по процедура-правилник на академията, утвърден от председателя ѝ. Конкурсът за избор на академик, съответно на член-кореспондент, се обявява веднъж на 2 години. В него могат да участват учени, които имат подкрепата на поне 4ма действителни членове на БАН, научни звена с право да хабилитират в научната си област, висши училища със същия приоритет и др.
За членство в БАН, Кандидатите представят своите документи. Предвидени за действително членство в БАН са:
- значими успехи в научната и научно-приложната си дейност;
- подготовка на кадри – ръководство на дипломанти, докторанти, преподавателска дейност, публикуване на учебници, лекционна дейност в България или чужбина;
- научно-организационна и научно-административна дейност – принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи;
- експертна дейност – приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации.
Оценката на критериите се извършва от 2ма или 3ма рецензенти, които докладват своите рецензии пред изборните комисии по отделения на БАН, а самият избор се извършва от Събранието на академиците.
Селскостопанска академия
Първоночално не е предвидено учени да бъдат членове на днешната Селскостопанска академия. От август 2018 г. в ССА са въведени научните звания „академик“ (действителен член) и „член-кореспондент“.[12]
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads