Шкрапари

Шкрàпари или Шкрàпар (срещат се и формите Скрапари и Скрапар, на гръцки: Ασπρονέρι, Аспронери, катаревуса: Ασπρονέριον, Аспронерион, до 1928 година Σκράπαρι, Скрапари^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Тази статия е за селото в Гърция. За окръга в Албания вижте Скрапар.

---

Шкрапари Ασπρονέρι
— село —
Селската чешма и гробищната църква „Свети Илия“
Шкрапари 40.425833, 21.235 Шкрапари Шкрапари
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Хрупища
Географска област	Костенария
Надм. височина	730 m
Население	14 души (2021 г.)
Шкрапари в Общомедия

Икона на Свети Димитър и Свети Георги от Шкрапари, XIX век

География

Селото се намира на 4 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 730 m надморска височина в северното подножие на планината Одре (Одрия).^[2] Селото е разположено на левия северен бряг на Питаровата река, в югоизточното подножие на връх Синя земя (826 m).^[3]

История

В Османската империя

Църквата в селото „Свети Илия“ е построена в 1836 година и е изписна от Аргир Михайлов.^[4] В края на XIX век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шкрапари има 90 жители българи.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шкрапар е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 6 къщи.^[6] Същевременно Скрапар е показано като чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 9 къщи.^[7]

В началото на XX век цялото население на Шкрапари е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.^[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шкрепар (Chkrepar) има 50 българи екзархисти.^[9]

През май 1905 година поп Яни от Нестиме, свещеник в Шкрапари, е убит от гръцки андарти в църквата на Шкрапари, защото казал, че българите са по-справедливи.^[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Шкрапари (Σκραπάρι) в 1910 година има 10 „българоговорещи гръцки семейства“.^[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Шкрапар преди Балканската война има 8 български къщи,^[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.^[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шкрапаръ е обозначено като българско селище.^[14]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шкрапари има 3 къщи славяни християни и 3 къщи погърчени славяни и власи и гърци.^[15] В 1928 година селото е прекръстено на Аспронери.

По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му се намалява наполовина. 26 деца от Шкрапари са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.^[16]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	46[2]	48[2]	47[2]	114[2]	57[2]	77[2]	51[2]	49[2]	46[2]	23	17	14

Личности

Родени в Шкрапари

• Георги Христов (1876 – 1964), български революционер, общественик, краевед

Починали в Шкрапари

• Яни от Нестиме (? – 1905), свещеник в Шкрапари^[10]

Литература

• Αλεξίου, Γεώργιος Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850). // Посетен на 10 януари 2015.

Външни препратки

• ((el)) Ασπρονέρι Καστοριάς // Ασπρονέρι Καστοριάς. Посетен на 16 май 2016.