Южноафриканска морска мечка

Южноафриканска морска мечка (Arctocephalus pusillus) е вид морска котка от семейство Ушати тюлени.^[2]

Южноафриканска морска мечка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Pan-Carnivora клон: Carnivoramorpha клон: Carnivoraformes разред: Хищници (Carnivora) семейство: Ушати тюлени (Otariidae) род: Южни морски котки (Arctocephalus) вид: Южноафриканска морска мечка (A. pusillus)

Научно наименование

Arctocephalus pusillus (Schreber, 1775)

Разпространение

Южноафриканска морска мечка в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение

Името на вида е малко неточно по отношение на неговото разпространение. Видът обитава атлантическото крайбрежие на южната част на Африка (основно Брега на скелетите) и бреговете на Тасмания и Югоизточна Австралия на границата между Тихи и Индийски океан.

Класификация

Географската изолация на двете основни популации на вида е наложило отдиференцирането му на два подвида.

• Arctocephalus pusillus pusillus – обитава атлантическото крайбрежие на ЮАР и Намибия. Извън брачния сезон отделни екземпляри се срещат на север до Ангола и на юг до субантаркическите острови Принц Едуард.
• Arctocephalus pusillus doriferus – това е австралийския подвид населяващ крайбрежието на деветте острова в Басовия проток. Извън брачния сезон отделни екземпляри се срещат и по бреговете на Тасмания и щатите Виктория и Южна Австралия.

Морфологични особености

Мъжките достигат дължина от 2,5 m, а самките – 1,8 m. Тези размери ги правят сред най-едрите представители на морските котки.

Численост

Макар че през XIX век видът е бил поставен на границата да изчезне в наши дни популациите му са сравнително стабилни. Днес по африканските брегове се срещат над 1,5 милиона екземпляра. В Намибия дори отделни колонии наброяват над 100 хил. индивида.

В миналото в Австралия крайбрежието е населявано от няколкостотин хиляди екземпляра. След целенасоченото им избиване числеността пред 1940-те години достига едва до около 25 хил., а днес е нараснала до около 50 хиляди.