Юлий Розентал

Юлий-Цезар Августов Ро̀зентал (на полски: Juliusz Rozenthal, Ю̀лиуш Розѐнтал) е български поет и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Розентал.

---

Юлий Розентал Juliusz Rozenthal
български поет и революционер
Портрет от Адолф Бронфен, Търново
Роден	14 юни 1872 г. Иркутск, Руска империя
Починал	25 септември 1903 г. (31 г.) Луково, Османска империя
Националност	България
Въоръжена борба
Подкрепял	ВМОРО
Противник на	Османската империя
Участник в	Илинденско-Преображенското въстание
Активна дейност	1902 – 1903 г.
Литература
Жанрове	поезия
Известни творби	„Недопети песни“
Семейство
Баща	Август фон Розентал
Братя/сестри	Август Розентал
Юлий Розентал в Общомедия

Биография

Пионерното отделение в четата на Дечев (подпрял с ръка машината), Розентал е пръв от ляво надясно

Юлий Розентал е роден на 14 юни 1872 година в руския град Иркутск, в семейството на заточения в Сибир полски анархист Август фон Розентал. Брат е на художника Август Розентал. Около 1882 година семейство Розентал се преселва в България (първоначално в Източна Румелия). Юлий започва да учи в Габровската гимназия, но е изключен заедно с брат си заради „пропагандиране на социализма сред съучениците“. По-късно преподава в училища в Търновско и Новозагорско. Записва се да учи право в Софийското висше училище. В същото време, под въздействие на Пейо Яворов, се включва в редиците на ВМОРО. През август 1902 година влиза нелегално в Македония и два месеца провежда обучение за работа с взривни материали на четници на организацията. Заедно с Александър Соколов постъпва в четата на велешкия войвода Никола Дечев и е избран за секретар и командир на „техническото отделение“. С четата заминава за Македония, за да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание. Загива в сражение край кратовското село Луково на 12/25 септември 1903 година. Четата е обкръжена от редовна войска и башибозук. Розентал ръководи група бомбохвъргачи, но е ранен тежко в крака. При опита за оттегляне на оцелелите четници, решава да остане на позицията, за да ги прикрива.^[2][3]

Розентал е автор на стихосбирката „Недопети песни“, издадена посмъртно в 1904 година от Антон Страшимиров.^[4] Превежда и романа „С огън и меч“ на Хенрик Сенкевич.^[5]

Христо Силянов пише:

„

Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Юлий Розенталъ, студентътъ-поетъ съ русата остра брадичка, покосенъ отъ турски куршумъ въ самия дебютъ на своето четуване...[6]

“

Родословие

Август фон Розентал (1828 – 1888)

Юлий Розентал (1872 – 1903)

Райна Костенцева (1885 – 1967)

Август Розентал (1876 – 1912)

Август Розентал

Външни препратки

• Страшмировъ, А. Юлий Ц. Розенталъ // Пиринъ II (24). София, 23 мартъ 1924. с. 1.