Я

Я, я е буква от кирилицата. Тя е последната по ред буква в българската, руската, украинската и беларуската азбука. Използва се за описване на съчетанието от звукове [ja] в началото на думата или след гласна (вж. йотация), както и когато е след съгласна, за отбелязване на палатализацията на тази съгласна и последващ звук /a/. В българския език, в неударена позиция „я“ [ja] се редуцира до [йъ] [jɐ] (вж. редукция на неударените гласни в българския език), а в някои глаголни окончания и в членната морфема, когато това окончание е под ударение, произношението на „я“ отново e йъ [jɤ̞] (примери: благодаря̀ [blɐgodɐˈrʲɤ̞], деня̀ [dɛˈnʲɤ̞], деня̀т [dɛˈnʲɤ̞t]).

Кирилска буква Я
Уникод (hex)
Главна: U+042F
Mалка: U+044F

История

Буквата се развива като ръкописно написан малък юс Ѧ. В графично отношение, а от гледна точка на руския език – и във фонетично, е наследник на малката носовка Ѧ (малък юс). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем я в българския се пише на мястото на историческо йотувано а, на ят (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои йотиран голям юс (ѭ). Гласният звук в Я има звукова стойност на „ъ“ [ɤ̞] и в кратката, и в пълната членна форма на съществителните имена от мъжки род: деня [dɛˈnʲɤ̞], денят [dɛˈnʲɤ̞t] (окончания, понякога некнижовно и неправилно произнасяни с [а]).

Найден Геров пише Я на етимологическото място на Ѧ (малък юс), а също и след буквите ч, ж, ш.

Кодове

Символно кодиране	Случай	Двоичен	Шестнадесетичен	Осмичен	Десетичен
Уникод	Главна	0000010000101111	042F	2057	1071
	Малка	0000010001001111	044F	2117	1103
KOI	Голяма	11110001	F1	361	241
	Малка	11010001	D1	321	209
Windows 1251	Голяма	11011111	DF	337	223
	Малка	11111111	FF	377	255
ISO 8859-5	Голяма	11001111	CF	317	207
	Малка	11101111	EF	357	239

В HTML кода е Я или Я за големи и я или я за малки букви.

Използване

Я е 30-ата и последна буква в българската азбука, а също и 33-та и последна в руската азбука. В руския език е със значение „Аз“. В ранно кирилската азбука „азъ“ се използва за „Аз“ (както в българския).

Я се използва за:

• изразяване на подкана: Я ела!
• усилване на казаното: Да не съм банкер, я!
• съюз: Я отиде, я не!; Я има, я няма!
• изненада: Я, той е тука!; Я, колко е красиво!

Кирилските Я и И се използват в лъжлива кирилска типография.