Ямало-Ненецки автономен окръг

Ямало-Ненецкият автономен окръг (Ямалия) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг^[1]. Площ 769 250 km² (5-о място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 538 547 души (71-во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Административен център град Салехард. Разстояние от Тюмен до Салехард 1982 km, а от Москва до Салехард 2436 km.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ямал.

---

Ямало-Ненецки автономен окръг Ямало-Ненецкий автономный округ
Субект на Руската федерация
Ямало-Ненецки автономен окръг на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Салехард
Площ	769 250 km²
Население	538 547 души (2018) 0,7 души/km²
Адм. център	Салехард
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Губернатор	Дмитрий Кобилкин
Часова зона	UTC +5
МПС код	89
Официален сайт	правительство.янао.рф
Ямало-Ненецки автономен окръг в Общомедия

Историческа справка

През 1595 г. в най-долното течение на река Об, на нейния ляв бряг е основано селището Обдорск, което дълго време е село, а слез това - работническо селище. През 1933 г. селището е преименувано на Салехард, а през 1938 г. е признато за град. От 1796 до 1920 г. територията на днешния Ямало-Ненецки автономен окръг влиза в състава на Тоболска губерния. На 10 декември 1930 г. е образуван Ямало-Ненецкия национелен окръг в състава на Уралсака област, от 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област (по поречията на реките Об и Иртиш), от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област, а от 14 август 1944 г. – в състава на Тюменска област. През 1977 г. е преименуван на Ямало-Ненецки автономен окръг.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Ямало-Ненецкия автономен окръг се намира в северозападната част на Азиатска Русия, като над 50% от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. На изток граничи с Красноярски край, на юг с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море. В тези си граници заема площ от 769 250 km² (5-о място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област).^[2]

Релеф

Окръгът заема крайния север на Западносибирската равнина, като релефът е предимно равнинен (средна височина около 100 m) и за него са характерни изоставени древни речни долини, многочислени ниски моренни валове и обилие от езера. На запад се простира тясна полоса от източните склонове на Полярен Урал с максимална височина връх Пайер 1472 m на границата с Република Коми. Бреговата линия на Карско море е силно разчленена и включва два големи полуострова Ямал и Гидански, разделени от заливите Обска и Тазовска губа. На запад от полуостров Ямал в сушата се вдава заливът Байдарацка губа, а на изток – заливите Гиданска и Юрацка губа. На север от тях, във водите на Карско море са разположени островите Бели, Еленов, Шокалски и др.^[2]

Климат

Климатът е континентален. Зимата в крайния север е сурова и продължителна с чести виелици. Средната януарска температура е от -24,5°C (на остров Бели) до -25,7°C (село Нови Порт, на западния бряг на Обска губа). Лятото е кратко, хладно, много често с отрицателни температури през нощта. Средна юлска температура от 3,6°C до 10,2°C. В южните части на окръга климатът е още повече континентален. Средна януарска температура от -22°C до -25,6°C, а лятото малко по-топло отколкото на север – средна юлска температура от 14,4 °C до 15,3°C. Годишната сума на валежите е малка и варира от 220 до 420 mm. Продължителността на вегетационния период (с минимална денонощна температура 5°C) е от 44 денонощия на север до 120 денонощия на юг. Широко е разпространена вечно замръзналата почва.^[2]

Води

На територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг протичат около 50 хиляди реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 291 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Главни реки в окръга са: Об (с най-долното си течение) с притоците си Куноват, Синя, Войкар, Полуй и Шчуча; Надим с притока си Левая Хета; Таз с притоците си Болшая Ширта, Толка, Часелка и Худосей; Пур с двете съставящи я пеки Айваседапур и Пякупур; Месояха; Кара; Юрибей; Танама (ляв приток на Енисей) и др. Реките в окръга са равнинни, с бавно течение, множество меандри, малък наклон, ниски брегове и текат в широки и плитки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на дъждовното. Водният им режим се характеризира с ниско, разтегнато във времето (до четири месеца) пролетно пълноводие и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври или ноември, а се размразяват от април на юг до юни на север.^[3]

В Ямало-Ненецкия автономен окръг са разположени над 1,05 милион езера с обща площ около 39 хил.km², като 350 хил. от тях са площ по-голяма от 10 дка. Най-разпространени са ледниковите езера, но се срещат и термокарстови, крайречни, блатни, крайбрежно-лагунни, а по планинските склонове на Полярен Урал – тектонски езера. Най-големите са: Ямбуто и Периптавето на Гиданския полуостров, Яррото 1-во, Яррото 2-ро и Ямбуто на полуостров Ямал. Блатата и заблатените земи заемат 147 988 km², 19,24% от територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг.^[3]

Почви, растителност, животински свят

За северните части на окръга са характерни тундрово-торфено-блатните почви, за южните части – торфено-подзолисти и подзолисто-блатни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Тундрата и лесотундрата заемат около 3/5 от територията на окръга, като широко е развита торфено-сфаговата растителност. В южните части, основно по долините на реките има гори от сибирска лиственица, смърч и кедър. В тундрата обитават: северен елен, бял заек, песец, вълк, хермелин, а в южните гористи части – собол, бялка, северноамериканска катерица и множество прелетни птици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Ямало-Ненецкия автономен район наброява 538 547 души (71-во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Гъстота 0,7 души/km². Градско население 83,82%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 312 019 души (61,7%), украинци 48 985 (9,7%), ненци 29 772 (5,9%), татари 28 509 (5,6%), ханти 9489 (1,9%), азербайджанци 9291 (1,8%), башкири 8297 (1,7%), беларуси 6480 (1,3%), коми 5141 (1,0%).

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Ямало-Ненецки автономен окръг

В административно-териториално отношение Ямало-Ненецкия автономен окръг се дели на 6 окръжни градски окръга, 7 муниципални района, 8 града, в т.ч. 6 града с окръжно подчинение и 2 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ямало-Ненецки автономен окръг към 1 януари 2018 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Салехард (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
1. Губкински		27 238	гр. Губкински	27 238	520[4]
2. Лабитнанги	22	26 281	гр. Лабитнанги	26 281	20
3. Муравленко		32 540	гр. Муравленко	32 540	480[4]
4. Нови Уренгой	111	113 254	гр. Нови Уренгой	113 254	450[4]
5. Ноябърск	189	106 879	гр. Ноябърск	106 879	560[4]
6. Салехард	1018	48 794	гр. Салехард	48 507
Муниципални райони
1. Красноселкупски	106 759	5931	с. Красноселкуп	3907	1354
2. Надимски	99 792	64 137	гр. Надим	45 792	557	Заполярни, Пингоди
3. Приуралски	64 971	15 438	с. Аксарка	3133	90	Харп
4. Пуровски	108 797	52 090	гр. Тарко Сале	20 906	1300	Уренгой
5. Тазовски	133 896	17 251	с. Тазовски	7757	1200
6. Шуришкарски	54 741	9524	с. Мужи	3609	250
7. Ямалски	148 727	16 692	с. Яр Сале	6486	380