A

A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.^[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.^[2][3][4] Обозначава най-вече гласния звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.

Буква A a
Латиница
	Aa	Bb	Cc	Dd
Ee	Ff	Gg	Hh	Ii	Jj
Kk	Ll	Mm	Nn	Oo	Pp
Qq	Rr	Ss	Tt	Uu	Vv
	Ww	Xx	Yy	Zz

История

За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр.н.е. във финикийската азбука се появява буква, наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.

Египетски йероглиф „волска глава“

Протосемитска „волска глава“

Финикийския алеф

Гръцката алфа

Етруската A

Римското A

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: A

• Алфа
• A кирилско