Facebook Messenger

Facebook Messenger (също известен като Messenger, Месинджър)^[1] е платформа и мобилно приложение за изпращане на лични съобщения във Facebook. Първоначално е създаден като „Facebook chat“ през 2008. През 2010 услугата е преработена и Facebook пуска приложения за iOS и Android през 2011. Следват нови варианти за различни операционни системи. Създадено е и мобилно уеб приложение, като функциите му са отделени от Facebook, а от потребителите се изисква да ползват или уеб интерфейс за десктоп компютри, или да изтеглят някое от самостоятелните мобилни приложения.

Facebook Messenger
Информация
Вид	Уеб приложение и софтуерно приложение
Разработчик	Facebook Inc.
Начална версия	9 август 2011
Операционна система	Windows Mobile, iOS, Android, macOS
Език на интерфейса	мултиезичен (111 езика)
Статус	активен
Лиценз	безплатен, частен
Уебсайт	www.messenger.com
Facebook Messenger в Общомедия

Потребителите могат да изпращат съобщения и да споделят снимки, видео, стикери, аудио и файлове, да реагират на съобщенията на другите потребители и да си взаимодействат с ботове. Услугата поддържа също гласови и видео разговори. Самостоятелните приложения поддържат ползването на повече от един акаунт, разговори с „криптиране от край до край“ по избор и играене на игри.

След отделянето му от основната платформа на Facebook, през април 2015 Messenger има 600 милиона потребители, които нарастват до 900 милиона през юни 2016, 1 милиард през юли 2016 и 1,2 милиарда през април 2017 г.

Рилийзи

Лого от 2007

Лого от 2011

Платформата за чат към уебсайта е пусната за потребители през април 2008^[2]. Следващият рилийз е от 2010.

Сигурност на съобщенията

През ноември 2014 „Electronic Frontier Foundation“ (EFF) прибавя Facebook Messenger (Facebook chat) в своята класация за сигурно изпращане на съобщения (на английски: Secure Messaging Scorecard). Той получава резултат 2 точки (от максимум 7). Получава точки за криптирането на комуникацията и за скоро извършен независим одит на сигурността. Не получава други точки, защото комуникациите не са криптирани с ключове, до които доставчикът няма достъп, потребителите не могат да потвърдят самоличността на контактите, старите съобщения не са сигурни, ако са откраднати криптиращите ключове, изходният код не е отворен за независим преглед и дизайнът на сигурността не е подобаващо документиран.^[3][4][5]