TOP500
проект по съставяне на класация на 500-те най-производителни компютри в света From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
TOP500 е проект на няколко учени от Германия (Манхайм) и САЩ (Бъркли и Ноксвил), създаден през 1993 г., имащ като основна цел да класира 500-те най-високопроизводителни самостоятелни (не разпределени) компютърни системи (суперкомпютри) в света. Класацията се основава на теста за производителност LINPACK. Обновява се два пъти годишно – през юни и ноември. Първата от тези актуализации винаги съвпада с Международната конференция за суперкомпютри през юни, а втората се представя на конференцията за суперкомпютри ACM/IEEE през ноември. От натрупаната през годините информация се изготвя и статистика за тенденциите във високопроизводителните изчисления при суперкомпютрите. Проектът базира класациите на високоинтензивни тестове за производителност (бенчмаркове),[1][2] преносима имплементация на високопроизводителния бенчмарк LINPACK, написан на Fortran за компютри с разпределена памет.
Към юни 2025 г. американският El Capitan е най-мощният суперкомпютър в TOP500, достигайки 1742 петафлопcа (1,742 екзафлопcа) в бенчмарковете LINPACK.[3] Според подадените данни до юни 2025 г., Съединените щати имат най-голям брой системи със 175 суперкомпютъра; Китай е на второ място с 47, а Германия е на трето място с 41; Съединените щати имат най-високия дял от общата изчислителна мощност в списъка (48,4 %). Поради секретността на най-новите китайски програми, публично известният дял на производителността на суперкомпютърите в Китай представлява само 2 % от този в световен мащаб към юни 2025 г.[4]
Сумарна производителност на 500-те най-големи суперкомпютъра
Производителност на най-бързия суперкомпютър
Суперкомпютърът на 500-тно място
През 2008 г. България влиза на позиция 126 в класацията със своя първи суперкомпютър Blue Gene, към ноември 2009 г. е на 377-о място, а към ноември 2012 вече е извън първите 500 по производителност.[5] През ноември 2015 г. е пуснат в действие вторият български суперкомпютър Авитохол, който тогава заема 388-о място сред на компютрите в света. От страните на Балканския полуостров начело са България, Словения и Турция с по два суперкомпютъра в класацията Топ 500 към юни 2025 г.
Remove ads
Статистика
Процесорни архитектури
Около 90 % от процесорните архитектури на първите 500 суперкомпютъра са на Интел, но на първите два най-производителни са на AMD.
Операционни системи
Използвани операционни системи от компютрите от Tоп 500
1993 – 2006 г.
1993 – 2020 г.
От ноември 2015 г. класацията вече не включва нито един суперкомпютър, работещ с операционната система Windows. Също така, сред най-мощните суперкомпютри няма нито една машина, работеща с Mac OS. Повечето компютри до средата на 2000-те години работят с UNIX, но сега те работят с операционната система Linux. След 2016 г. Linux е абсолютен хегемон сред операционните системи на първите 500 суперкомпютъра.
Разпределение
Страните с най-много суперкомпютри в класацията Топ 500 винаги са били САЩ и Китай. До 2015 г. повечето са американски, през 2016 г. се изравняват, а от ноември 2017 до ноември 2022 г. на първо място е Китай. След засекретяване на най-новите китайски суперкомпютри, от юни 2023 г. отново от публично обявените най-много са от САЩ. Към юни 2025 г. държавите от Европейския съюз имат общо 168.[4]
„Blue Gene/P“ (България), 2007 г.
.jpg)
.jpg)
Remove ads
Най-добрите 10 суперкомпютъра
В таблиците са представени първите десет суперкомпютъра в света от списъка TOP500.
Означения
- Rmax – най-високият резултат, измерен чрез LINPACK. По този показател се класират компютрите, измерва се в квадрилиони операции с плаваща запетая в секунда (FLOPS|петафлопси).
- Rпик – теоретична максимална (пикова) производителност на системата
- Име – някои суперкомпютри са уникални, най-малко по местонахождение, и поради това имат имена, дадени от собственика им.
- Модел – компютърната платформа като търговска марка.
- Процесор – архитектура на набора от инструкции или процесорната микроархитектура.
- Институция – институция, използваща суперкомпютъра.
- Година – година, в която суперкомпютърът е влязъл в употреба. След това системната конфигурация може да се е променила и той да е подобрен.
Remove ads
Критика
Критиките към методологията на теста за производителност LINPACK включват мнението, че тя не отразява реалните компютърни натоварвания. Освен това някои организации отказват да отделят цял суперкомпютър за времето, необходимо за изпълнение на теста.[11] При това, с увеличаване на производителността на клъстерите, изпълнението на LINPACK отнема все по-дълго време, до няколко дни.[12][13]
Някои суперкомпютри, които биха могли да бъдат включени в класацията, или не изпълняват теста LINPACK, или не докладват резултатите му.[14][15]
Ханс Вернер Майер, един от авторите на методологията за класиране, отбеляза, че поради неразбиране на резултатите от Toп 500, политиците се опитват да използват класацията като обобщаваща. Списъкът обаче отразява само възможностите на системите за решаване на система линейни уравнения и по никакъв начин не е свързан с производителността при други видове задачи. Резултатите от LINPACK също не могат да помогнат директно при избора на компютър за дадена организация. Ханс Майер отбеляза предимството на наличието на пакети, състоящи се от няколко хетерогенни теста, по-специално „HPC Challenge Benchmark“ (7 теста, измерващи производителността на различни суперкомпютърни подсистеми).[16]
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads