Съзерцание

Съзерцание означава „да се възхищаваш на нещо и да мислиш за него“. Думата съзерцание идва от латинската дума contemplatio. А нейният корен идва от латинската дума templum, която означава свещено място, където се извършват гадания, или сграда за поклонение. Templum произлиза или от индо-европейската основа tem („уединено място“) или от индо-европейската основа temр („просвам“, което се отнася до пространството пред олтара).^[1] Латинската дума contemplatio се използва като превод на гръцката дума θεωρία (Theoria). В религиозен смисъл съзерцанието обикновено е вид молитва или медитация.

Статуя Духът на съзерцанието от Албърт Тофт

Старогръцка философия

Съзерцанието е важна част от философията на Платон; Платон смята, че чрез съзерцание душата може да се изкачи до познанието за формата на доброто или други божествени форми.^[2] Плотин като неоплатонически философ също смята съзерцанието за ключов компонент при достигането на henosis.

Християнство

При източното Християнство съзерцанието буквално означава да видиш Бог или да имаш видение на Бога.

В западното Християнство съзерцанието често се свързва с мистиката, изразена в творбите на религиозни поети като Тереза от Авила и Йоан от Кръста, както и в писанията на Марджъри Кемп, Августин Бейкър и Томас Мъртън.^[3]

Ислям

В ислямската традиция се казва, че пророкът Мохамед отива в пустинята, изкачва планината, известна като Хира, и се оттегля от света. Докато е в планината, той съзерцава живота и неговия смисъл.^[4]

Съвременна западна философия

След Имануел Кант понятието съзерцание често използва Гьоте^[5], като под съзерцание („Anschauung“) той разбира „изпълненото с преклонение наблюдение на природата“, когато се извършва взаимопроникване на съзнанието и феномена.^[6][7].

Хегел определя съзерцанието като „непосредствена представа“.

В марксизма съзерцанието е синоним на пасивното възприемане на предметите.

Във феноменологията на Хусерл съзерцанието се възприема като интенционалност, тоест заложена като замисъл насоченост на предмета.