Авиньонско папство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Авиньонско папство или Авиньонско пленничество на папите е периодът от 1309 до 1377 г., през който католическата църква е с център Авиньон във Франция.
Формалният повод е спор между френския крал Филип IV Хубави и папа Бонифаций VIII. Филип наложил извънредни данъци над намиращите се в неговите територии свещеници, без, както била разпространената практика, първо да се допита до тях. След остра реакция от страна на Апостолическия престол се стига до конфликт между Бонифаций и Филип, достигнал кулминацията си след като френският крал избрал отряд от 1300 души, които арестували папата, който по-късно починал. Новият папа Бенедикт XI изпълнявал длъжността за кратко, а през 1305 г. за понтифекс е избран Климент V. Срещу него започнало недоволство, което скоро придобило насилствен характер, което принудило Климент да избяга от Рим. Папата потърсил закрилата на френския крал и бил настанен в град Авиньон. Поради тази причина папите резидиращи в Авиньон не се ползвали с голям авторитет, тъй като болшинството от хората гледали на тях като слуги на кралския двор в Париж[1]. Авиньонското папство е причината за възникналата Западна схизма (виж долу). Заради спадналия престиж на папството висшият клир се опитвал да увеличи пълномощията и ограничи тези на Апостолическия престол. Израз на това желание става Консилиарното движение, според последователите на което църковните събори имат по-голяма власт от папата. Движението запада през XV век.
През периода на Авиньонския плен на папския престол управляват седем папи – французи: