Агрегатно състояние
From Wikipedia, the free encyclopedia
Агрегатно състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства. Четири агрегатни състояния могат да се наблюдават в ежедневието – твърдо, течно, газообразно и плазма. Известни са и други агрегатни състояния, които могат да съществуват само при екстремни условия, например Бозе-Айнщайнова кондензация, неутронно изродена материя или кварк-глуонна плазма, които възникват съответно при крайно ниска температура, крайно висока плътност и крайно високоенергийно цветнозаредено вещество. Някои други агрегатни състояния се смятат за възможни, но не са наблюдавани експериментално. Най-разпространеното агрегатно състояние във Вселената е плазмата, на която се падат около 99% от видимата материя, включително основната маса на звездите.[1][2]
В миналото разграничението между агрегатните състояния е правено въз основа на качествени разлики между тях. Веществото в твърдо състояние запазва постоянен обем и форма, като съставните частици (атоми, молекули или йони) са близки една до друга и с постоянно положение. Течните вещества имат постоянен обем, но променлива форма, изменяща се според съда, в който се намират, техните частици са близко разположени, но се движат свободно. Газообразната материя има променлив обем и форма, зависещи от съда, а частиците ѝ са раздалечени и подвижни. В плазмено състояние веществото е с променлива форма и обем, но освен неутрални атоми съдържа и значително количество свободно движещи се йони и електрони.
Веществата могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго, като това се съпровожда със скокообразно изменение на свободната енергия, плътността, ентропията и други основни физически характеристики. Често дадено агрегатно състояние се нарича и фаза, затова тези промени се наричат фазови преходи. Така например топенето е фазов преход, при който твърдо вещество преминава в течно, което обикновено става при повишаване на температурата над определена граница, наричана температура на топене.