Александър Андреевич Бунге

Александър Андреевич Бунге (на руски: Александр Андреевич Бунге) е руски лекар, ботаник, пътешественик-изследовател, професор в университета в Дерпт (днес Тартуски университет).

Александър Бунге Александр Андреевич Бунге
руски лекар, ботаник, изследовател
А. А. Бунге
Роден	24 септември 1803 г. Киев, Украйна
Починал	18 юли 1890 г. (стар стил) (86 г.) Килтси, Естония
Погребан	Раади, Естония
Националност	Русия
Учил в	Дорпатски университет
Научна дейност
Област	ботаника
Учил при	Карл Фридрих фон Ледебур
Работил в	Тартуски университет; Казански университет
Видни студенти	Едмунд Русов
Семейство
Деца	Густав Бунге и Александър Александрович Бунге
Александър Бунге в Общомедия

Биография

Произход и образование

Роден е на 24 септември 1803 година в Киев, Украйна. От 1821 до 1825 изучава медицина и естествени науки в университета в Дерпт и се дипломира с докторска степен.

Изследователска дейност (1826 – 1860)

През 1826 г. заедно с ботаника Карл Фридрих Ледебур изследва Алтай. В началото на юни се изкачва по река Бухтарма (десен приток на Иртиш), на 86º и.д. пресича вододела и достига до река Катун, като открива изворите ѝ в ледниците на Алтай. През юли и август се изкачва по река Чариш (ляв приток на Об) до изворите ѝ и се прехвърля в изворите на река Урсул (ляв приток на Катун) и на юг от нея вторично открива Теректинския хребет (120 км, 2821 м).

През 1829 г. се среща с Александър Хумболт и по негова препоръка е зачислен в духовна мисия на Руската академия на науките, отправяща се за Пекин. По време на пътуването, през 1830 – 1831 г. извършва хипсометрични изследвания в пустинята Гоби. Събрания материал по време на пътешествието описва в книгите си: „Enumeratio plantarum quas in China boreali collegit“ (Санкт-Петербург, 1831) и в „Plantarum Mongolico-Chinensium decas I“ (Казань, 1835).

През лятото на 1832 г. за втори път пребивава в Алтай, като изследва цялото течение на река Чуя, описва Чуйската степ, Чулишман и левия ѝ приток Башкаус и Чулишманската планинска земя.

През 1834 г. е назначен за професор в катедрата по ботаника в Университета в Казан. През 1835 г. извършва изследвания в Приволжките степи и Астраханска губерния, а през 1836 г. – възглавява катедрата по ботаника в университета в Дерпт.

През август и септември 1858 участва в експедицията на Николай Хаников в Иран, като картира северните части на Източноиранските планини.

Следващи години (1860 – 1890)

През 1867 г. излиза в пенсия и се заема с обработката на материалите, събрани в Иран. През 1874 г. е делегат на ботаническия конгрес във Флоренция.

Умира на 18 юли 1890 г. (стар стил) в Килтси, Естония, на 86-годишна възраст.

Съчинения

• „Flora Altaika“, t. 1 – 4, 1829 – 33;
• „Alexsandri Lehmanni reliquiae botanicae“ (1854);
• „Beitrag zur Kenntniss der flor Russlands und der Steppen Central-Asiens. ErsteAbteilung..., Annis 1839 – 1842“, (1854).

Източници

• Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 83 – 84, 179.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бунге, Александр Андреевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​