From Wikipedia, the free encyclopedia
Алфред Андерш (на немски: Alfred Andersch) е германски белетрист, есеист и поет, роден в Мюнхен в семейството на бивш офицер от кайзеровата армия.
Алфред Андерш Alfred Andersch | |
Роден | 4 февруари 1914 г. |
---|---|
Починал | 21 февруари 1980 г. |
Професия | писател, поет, белетрист |
Националност | Германия |
Жанр | роман, разказ, есе, пътепис, стихотворение, радиопиеса |
Награди | „Нели Закс“ (1967) „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1975) |
Съпруга | Гизеле Андерш |
Подпис | |
Уебсайт | |
Алфред Андерш в Общомедия |
Роден е на 4 февруари 1914 г. в Мюнхен.
В годините на икономическата криза младият Андерш чете Верлен и Рембо, но се възхищава и от духовната сила, която излъчват работническите политически водачи, изучава марксизма и влиза в Комунистическия младежки съюз през 1930 г. Когато на власт идва Хитлер, през 1933 г. Андерш е арестуван и хвърлен в концентрационния лагер Дахау. Само неговата младост и репутацията на баща му го спасяват от смърт. Години наред Андерш изкарва прехраната си като книжарски служител в Мюнхен, работи в различни индустриални предприятия в Хамбург и Франкфурт на Майн като специалист по рекламата. В края на 1940 г. го призовават във Вермахта и пътищата на Втората световна война го отвеждат във Франция и Италия, където в 1944 г. дезертира – до края на войната остава военнопленник в САЩ.
След завръщането си в Германия Андерш се заема с публицистична и обществена дейност – става редакционен помощник на Ерих Кестнер в мюнхенския „Нойе цайтунг“, а в 1946 г. заедно с Ханс Вернер Рихтер започва да издава литературното списание „Дер Руф“ с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. На следващата година американските окупационни власти забраняват списанието, тогава Андерш и сътрудниците му сформират свободното литературно сдружение „Група 47“ – за дълги години „Група 47“ ще бъде най-авторитетният литературен форум във Федералната република. Алфред Андерш принадлежи към движението литература на развалините.
След дълги преговори с издателските къщи най-сетне в 1952 г. Алфред Андерш успява да публикува автобиографичната си книга „Черешите на свободата“. Тя бързо му спечелва известност, защото изразява идеи и чувства, владеещи голяма част от интелигенцията на следвоенна Германия. В 1957 г. излиза и първият му роман „Занзибар или последното основание“, където писателят прави равносметка на преживяното през време на фашистката диктатура в Германия. В 1958 г. Андерш изоставя всички постове и задължения и се преселва в Швейцария, където заживява на свободна писателска практика – в 1973 г. приема швейцарско гражданство. Допълнителна слава му донасят романите „Червенокосата“ (1960), „Ефраим“ (1967), „Винтершпелт“ (1974) и повестта „Бащата на един убиец“ (1980).
Няколко години преди смъртта си Андерш публикува сборник със стихотворения под заглавие „Възмущавайте се, небето е синьо!“ [1] (1977), в които изследва начините, по които човек се доближава или отдалечава от основната си цел – свободата.
Започнал литературния си път сравнително късно, още с първите си творби Андерш се откроява като „политически писател“, ангажиран с борбата за преодоляване на фашисткото минало и за опазването на страната от въвличането ѝ в нова война. Така той вижда взаимовръзката между изкуството, живота и морала. Или, както сам пише: „Литературата – това е работа над въпросите, които поставя времето.“
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.