Амвон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Амвон (на гръцки: άμβων – възвишение) е термин в сакралната (църковна) архитектура, обозначаващ едно издигнато място – най-високото място в храмовото пространство, разположено в близост до солея в северната част на храма.[1]
Амвонът символизира хълма, от който Христос произнася проповедта за блажените (Евангелие на Матея, 5, 3 – 12), а според св. Герман – надгробния камък, от който ангелът възвестил, че Христос е възкръснал от мъртвите.[1][2]
В древнохристиянските храмове от това издигнато място се четяло Светото Писание, произнасяли се проповедите и се пеели псалми. На амвона имат право да застават свещениците и дяконите, които четат Евангелието. Освен тях, макар и по-рядко, могат да застават иподяконите и четците. Обикновените вярващи нямат право да стоят на амвона.[1]
Първоначално амвонът представлява издигната площадка, заобиколена от парапет. След IV век амвонът става част от храмовия интериор, издигайки се като малка кула. Мястото му е в северната част на централния кораб, но понякога е бил поставян и в средата.[3] Бива закрепван и на една от вътрешните колони на трикорабния наос, като достъпът до него е по стръмна вита стълба. Върху парапета има поставка за Светото Евангелие. Неудобствата при изкачването по стълбата с тежките тържествените одежди водят до промени на мястото за произнасяне на проповедта и днес то обикновено е на солея, пред иконостаса или върху издигната платформа в северната част на наоса. Амвонът все така остава един от пространствените елементи на наоса.[4]