Андре Жид
From Wikipedia, the free encyclopedia
Андре Пол Гийом Жид (на френски: André Gide, André Paul Guillaume Gide) е френски писател, награден с Нобелова награда за литература за 1947 година „за неговите задълбочени и художествено значими текстове, в които проблемите и положението на човека са представени с безстрашна любов към истината и изострена психологическа проницателност“.[1] Кариерата му се развива от корените си в движението на символизма до появата на антиколониализма между двете световни войни. Произведенията на Жид са вдъхновение за писатели като Албер Камю и Жан-Пол Сартър.
Андре Жид André Gide | |
френски писател | |
През 1920 година | |
Роден |
22 ноември 1869 г.
|
---|---|
Починал | 19 февруари 1951 г. (81 г.)
Париж, Франция |
Погребан | Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Лицей Анри IV |
Литература | |
Период | 1891 – 1951 г. |
Жанрове | Роман, новела, есе, пътепис |
Направление | Модернизъм |
Известни творби | „Аморалистът“ „Тясната врата“ „Пасторална симфония“ Фалшификаторите |
Награди | Нобелова (1947) |
Повлиян | |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Андре Жид в Общомедия |
Известен както с художествената си проза, така и с автобиографичните си книги, Андре Жид показва на публиката конфликта и в крайна сметка взаимното примирение между двете страни на личността му, разкъсвана от строгото възпитание и тесногръдия обществен морал. Произведенията му могат да се разглеждат като изследване на свободата и разкрепостяването в лицето на морализаторски и пуритански ограничения и се фокусират върху непрекъснатите му усилия да постигне интелектуална честност. Самоаналитичните му текстове отразяват неговите търсения как да бъде изцяло себе си без в същото време да изневерява на ценностите си. Политическата му активност е вдъхновена от същата етика, както демонстрира отричането му от комунизма след посещението в Съветския съюз през 1936 година.