български политолог From Wikipedia, the free encyclopedia
Антоний Тодоров Тодоров е български политолог, професор в Нов български университет.
Антоний Тодоров | |
български политолог | |
Роден |
10 декември 1957 г.
|
---|---|
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Научна дейност | |
Област | Политология |
Работил в | Нов български университет |
Публикации | Модерната политическа мисъл (2001) Политическият живот в България 1990-2005 (2005) Граждани, партии, избори. България 1879-2009 (2010) |
Аннтоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. [1][2]
Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия (1971-1976) и международни отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (1978 – 1983). Кандидат на историческите науки (1988) с дисертация на тема „Външнополитическата ориентация на Френската комунистическа партия (1972 – 1984)“. Доктор на политическите науки (2009) с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“. [1][2][3]
Аспирант (1984 – 1988), научно-технически сътрудник (1983-1984) и научен сътрудник в Института за социална история в София (1989 – 1990). [1][2]
Член-учредител и програмен директор (Програма „Български политически живот“) в Центъра за изследване на демокрацията (1990-1992). Редактор във в. „Култура“ (1992 – 1994). Главен редактор на списание „Български наблюдател“ (1994-1995). Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание (1995 – 1997). Директор на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ и старши изследовател в ББСС „Галъп-интернешънъл“ (1997-1999). [1][2]
Главен асистент (по политически науки и международни отношения) (1990 – 1999), извънредент доцент (1999 – 2002), редовен доцент (2002 – 2012) и професор по политология в Нов български университет (2012). [1][3]
Директор на Франкофонската програма по политически науки в НБУ (1999–). Ръководител на Департамента по политически науки (2001 – 2003). Декан на Магистърски факултет (2003 – 2005). Зам.-ректор по международната дейност (2005 – 2007). [1]
Гост професор в Бургундския университет в Дижон (2002 и 2007), Югоизточноевропейския университет в Тетово, Република Македония (2008) и Свободния брюкселски университет в Брюксел (2008, 2010 – 2012). [1][2]
Член на Българската хелзинкска гражданска асамблея (1990–), на Обществения институт за социални и екологични изследвания (1992-), на асоциация ACCESS в София (1991–), на фондация МАРКОМ (1996–), на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2005-)[2]
Член на управителните съвети на Асоциацията на франкофоните в социалните науки в София (1993–), на Фондация „Манфред Вьорнер“ (1997–), на Фондация „Развитие на гражданското общество“ (1998 – 2000), на AISLF (Международна асоциация на социолозите-франкофони) (2004 – 2008). [2]
Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки (2002 – 2012). [1][2]
Сътрудник на Groupe d’analyse socio-politique des pays d’Europe centrale et orientale (GASPPECO)р Université libre de Btuxelles. Член на Europe and the Balkans International Network – University of Bologna Архив на оригинала от 2012-10-09 в Wayback Machine.. [1][2]
Съветник на президента на България Георги Първанов по въпросите на политическите послания (2007-2012). [1][2]
Антоний Тодоров е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[4][5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.