Арабски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арабският език (العَرَبِيَّة, [al ʕaraˈbijːa]) е семитски език, който възниква през I до IV век,[3] а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка. Той е лингва франка на Арабския свят и богослужебният език на исляма.[4] Арабският е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици.
Арабски език العَرَبِيَّة | |
/ˈʕarabij/ | |
Страна | Египет, Сирия и др. |
---|---|
Регион | Близкия изток Северна Африка |
Говорещи | 310 милиона[1] |
Писменост | арабска азбука |
Систематизация по Ethnologue | |
Афро-азиатски Семитски Западносемитски Централносемитски Арабски Арабски | |
Официално положение | |
Официален в | 24 страни[2] |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | ar |
ISO 639-2 | ara |
ISO 639-3 | ara |
Използването на арабски език като: Национален език Официален език Малцинствен език | |
Арабски език в Общомедия |
Арабският е наречена на арабите, понятие, първоначално обхващащо жителите на Арабския полуостров до Египет на запад, Месопотамия на изток и Антиливан и северна Сирия на север.[5] По-късно арабският се разпространява в обширни територии на север и запад. Днес Международната организация по стандартизация дефинира езикови кодове за 32 разновидности на арабския, една от които е арабският литературен език.[6] Литературният арабски е официален език в 26 държави и 1 спорна територия,[2] както и богослужебен език на исляма, тъй като Коранът и Хадисите са написани на него.[7] Много близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.[8]
В ранното Средновековие арабският език играе централна роля в културата на Средиземноморието, особено в областта на природните науки, математиката и философията. В резултат на това той оказва значително влияние върху много европейски езици, най-вече испанския, а чрез по-късното посредничество на османския турски и върху балкански езици, като българския и гръцкия. Още по-голямо е влиянието на арабския върху езиците на страни с ислямска култура, като персийски, турски, хиндустани,[9] индонезийски,[9] бенгалски, одия,[10] хауса, суахили. От своя страна арабският заема думи от арамейски, иврит, латински, гръцки и персийски, в по-малка степен от турски, амхарски, английски и френски.
Арабският е богослужебният език за 1,9 милиарда мюсюлмани, както и един от шестте официални езика на Организацията на обединените нации.[11][12][13][14] Във всичките си разновидности арабският се говори като роден или нероден език от 422 милиона души в Арабския свят,[15] което го прави петият най-говорен език в света.[16] Той е и четвъртият език по брой на потребителите на интернет.[17][18] През 2011 година списанието „Блумбърг Бизнесуик“ определя арабския като четвъртият най-полезен език в бизнеса, след английския, мандарин и френския.[19] Арабският език използва арабска азбука, абджад, изписван от дясно наляво.