Арменски геноцид
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арменският геноцид (на арменски: Հայոց Ցեղասպանութիւն), наричан още арменски холокост, е геноцид, провеждан умишлено и систематично от Османската империя в края на XIX век, по време на Първата световна война и малко след това над арменското население в Източна Турция. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1918 г. Репресиите срещу арменското население обаче започват още от края на ХІХ век (виж Арменски кланета). Жертвите през този първи период са около 300 000 души.[2]
Арменски геноцид | |
Арменско цивилно население, ескортирано от въоръжени османски войници през град Харпут (днес Елязъг), към затвора в Мезире, април 1915 г. | |
Място | Османска империя |
---|---|
Дата | 1915 г. – 1923 г. |
Цел | цивилни арменци |
Оръжие | депортация, масови убийства |
Смъртни случаи | 800 000 – 1,5 млн. |
Жертви | 1 200 000[1] |
Извършител | Османска империя, Комитет за единство и прогрес |
Арменски геноцид в Общомедия |
Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.[3]
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.
Паралелно с арменския геноцид, османските, и по-късно младотурските власти, провеждат масово прочистване и на други християнски общности - гръцката (вж. Понтийски гръцки геноцид) и асирийската (вж. Асирийски геноцид)
Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ, или на османската и турската администрация за тези събития. Сходна на турската позиция декларира и днешен Азербайджан.
През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид, както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от болшинството изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид, както и техните потомци.
Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.[4]