Афра Бен
Английска драматуржка, поетеса, преводачка и писателка от 17 век / From Wikipedia, the free encyclopedia
Афра Бен (на английски: Aphra Behn; 14 декември 1640 г. (кръщение)[1] в Кентърбъри, Англия – 16 април 1689 г. в Лондон, пак там) е английска поетеса, преводачка, белетристка и драматуржка от ерата на Реставрацията.
Афра Бен Aphra Behn | |
Английска драматуржка, поетеса, преводачка и писателка от 17 век | |
Потрет на Афра Бен от сър Питър Лели | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Уестминстърско абатство |
Националност | Англия |
Работила | писателка, поетеса, драматург |
Псевдоним | Ан Бен, г-жа Бен, Агент 160, Астрея |
Афра Бен в Общомедия |
Като една от първите англичанки, които си изкарват прехраната с писане, тя руши културните бариери и служи като литературен модел за подражание за по-късни поколения авторки. Издигайки се от неизвестността, тя е забелязана от крал Чарлз II, който я наема за шпионка в Антверпен. След завръщането си в Лондон и вероятния си кратък престой в затвор за длъжници, Бен започва да пише за сцената. Принадлежи към група поети и известни либертинци като Джон Уилмът, 2-ти граф Рочестър и пише под пасторалния псевдоним Астрея. По време на бурната политическа епоха на Законопроекта за изключване, т. нар. Exclusion Crisis (1678 – 1681) пише епилог и пролог, които ѝ носят проблеми със закона. След това посвещава по-голямата част от работата си на проза и преводи. Убедена поддръжница на Стюартите, Бен отказва поканата на епископ Бърнет да напише приветствено стихотворение за новия крал Уилям III. Умира малко след това.[2]
Бен е спомената в „Собствена стая“ на Вирджиния Улф“: „Всички жени заедно трябва да оставят да паднат цветя върху гроба на Афра Бен, която най-скандално, но и доста подходящо, е в Уестминстърското абатство, защото именно тя им е спечелила право да говорят каквото мислят."[3] Гробът ѝ не е включен в Ъгъла на поетите, а се намира в Източната обител близо до стъпалата към църквата.[4]