Банка на Англия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Банката на Англия или Английска банка (на английски: Bank of England, пълно наименование: Governor and Company of the Bank of England) е централната банка на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в цялост, въпреки че според името се отнася за Англия. Става модел, по който са изграждани съвременните големи централни банки.
Банка на Англия | |
Индустрия | Предоставяне на финансови услуги, без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване[1] |
---|---|
Основаване | 27 юли 1694 г.[2] |
Основател | Чарлз Монтагю |
Седалище | Английска банка, Великобритания |
Собственик | Великобритания |
Уебсайт | www.bankofengland.co.uk |
Местоположение | |
Банка на Англия в Общомедия |
Създадена през 1694 г., тя е втората централна банка след Банката на Швеция (1668) и 8-а най-стара банка в света. Първоначално е организирана като частна банка и едва след нейната национализация през 1946 г. става публична организация, напълно принадлежаща на правителството. Тя е банкер на британския монарх.
През 1946 г. банката е национализирана, а от 1998 г. е публична организация, отговорна пред парламента, но с пълна независимост в провеждането на паричната политика.[3]
Банката е сред 8-те банки, които имат право да печатат банкноти в Обединеното кралство, но има монопол в печатането на банкноти в Англия и Уелс и регулира печатането на банкноти от частни банки в Шотландия и Северна Ирландия.[4]
Към банката функционира Комитет по паричната политика, който отговаря за провеждането на паричната политика и установяването на основния лихвен процент. Трезорът има делегирани права да дава ръководи комитета, в случай че това е наложително и е в интерес на обществото и при крайни икономически ситуации. От 2011 г. функционира и Комитет по финансова политика, който осъществява регулацията на финансовия сектор в Обединеното Кралство.
Централата на банката се намира в Лондонското Сити от 1734 г. насам. Гуверньор на банката от 2020 г. е Андрю Бейли.