Битка при Вердюн
Сражение между Германия и Франция през Първата световна война / From Wikipedia, the free encyclopedia
Битката при Вердюн (на френски: Bataille de Verdun; на немски: Schlacht um Verdun) е сражение между армиите на Франция и Германската империя по време на Първата световна война, продължило от 21 февруари до 18 декември 1916 година.[1]
Битка при Вердюн | |||
Първа световна война | |||
Карта на битката – ситуацията към 21 февруари 1916 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 21 февруари 1916 – 18 декември 1916 | ||
Място | Вердюн, Франция | ||
Резултат | Френска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
49.208056, 5.421944 | |||
Битка при Вердюн в Общомедия |
През 1915 година на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В германското върховно командване възникват противоречия относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия Централните сили страдат от недостиг на ресурси поради морската блокада, наложена от Антантата, което принуждава Германия да търси бърз изход от войната. Ерих Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Руската империя), но друго е мнението на Конрад фон Хьотцендорф, началника на генералния щаб на Австро-Унгария, който настоява военните усилия да се пренесат на Италианския фронт. Ерих фон Фалкенхайн, началник-щаб на главното командване на Германската армия, налага свой план, според който военното усилие трябва да се насочи срещу Франция. Германското Върховно командване приема плана на Фалкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.
Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно също като „месомелачката“, през Първата световна война. То завършва чак през следващата зима, без някоя от страните да е получила надмощие, въпреки че общият брой на жертвите достига почти един милион души.
Германското командване решава през 1916 година да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия Френски фронт. Според германското върховно командване задачата на Вердюнския пробив е да „обезкърви противника“, като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го германски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от фронта, към който е особено чувствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция). Още от началото е планирана като битка на изтощение.[2] Линията е отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с 946 оръдия (от които 496 тежки) от състава на Трета германска армия. Трета германска армия е командвана от кронпринца (престолонаследника) Вилхелм.
От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резултат – те завладяват опорните точки Форт Дуомон, Морт Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на германските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на кронпринца, със своите 12 дивизии (подкрепленията са снети от фронта) постига нови успехи, превземат се фортовете Во (7 юни), Тиомон (11 юни), Сувил (23 юни), а самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Фалкенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома. Без тези сили армията, атакуваща Вердюн, е обречена на поражение.
Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към „обходните маньоври“, които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията, на Западния фронт се установяват отново позиционните военни действия почти до самия край на войната. Едва на 15 юли 1918 година френският генерал Фердинанд Фош преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.