Богдан Велизаров

Богдан Петков Велизаров е български военен деец, полковник, участник в Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 18^-и пехотен етърски полк през Втората световна война (1941 – 1945).

Богдан Велизаров
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1916 – 1944
Служи на	България
Род войски	Пехота
Командвания	18-и пехотен полк
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 април 1886 г. Павликени, Княжество България
Дата и място на смърт	неизв.

Биография

Богдан Велизаров е роден е на 24 април 1886^[1] г. в Павликени. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в редовете на 20^-и пехотен добруджански полк.

През 1928 години с министерска заповед №175 е назначен за началник на подучастък в 19 граничен участък, а с МЗ №65 от 1931 година за командир на рота от 18^-и пехотен етърски полк. От 1932 година е председател на Инициативния комитет за изграждане на паметник на „Загиналите за освобождението и падналите за България през войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918“, което отнема 5 години и е осветен през 1937 година. Строителството на паметника също е под ръководството на Богдан Велизаров.^[2] През 1934 година поема командването на 2^-ри смесен орляк, а по-късно същата година е началник на 12 пограничен участък.

От 1936 година майор Велизаров завежда подофицерския отдел в Пехотната школа и същата година е председател на комитета за построяване на параклиса (паметника) на 30^-и пехотен шейновски полк на връх Курткале (днес Шейновец), чийто основи са положени на 18 октомври 1936, а е осветен на 31 август 1941 година.^[3] От следващата година до 1939 командва дружина от 18^-и пехотен етърски полк. Непосредствено след това домакин на Пехотната школа, а от 1939 година е командир на пехотната рота в същата.

С височайша заповед на министъра на войната №92 от 26 октомври 1940 година подполковник Велизаров е назначен за командир 18^-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 9 септември 1944 година, когато е уволнен от служба. В този период полковник Велизаров е и началник на търновския гарнизон. През 1945 е подсъдим на процеса на „Народния съд“ във Велико Търново.

Военни звания

• Подпоручик (5 октомври 1916)
• Поручик (30 май 1918)
• Капитан (30 януари 1923)
• Майор (26 август 1934)
• Подполковник (6 май 1937)
• Полковник (6 май 1941)

Бележки

1. Според Руменин е роден през 1896 г.
2. Ивайловградчани издигат паметника на Черни рид с дарения – като църква, bgnow.eu.
3. Куманов, А., „Малката Шипка“ (Юбилеен вестник „100 години от Балканската война и освобождението на Свиленград“, 2012 г., стр. 12) // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2014-11-24.

Източници

• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.