From Wikipedia, the free encyclopedia
Д’Естре (на френски: D'Estrées) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Проектът е развитие на крайцерите от типа „Линуа“, спрямо които имат незначителни отличия. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Д’Естре“ (на френски: D'Estrées) и „Инферне“ (на френски: Infernet). Предназначени са за служба в колониите. Това са последните френски крайцери от 3-ти ранг.
Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“ Classe D'Estrées | |
Бронепалубният крайцер „Д’Естре“ | |
Флаг | Франция |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Д’Естре“ |
Следващ тип | „Журиен дьо ла Гравиер“ |
Предшестващ тип | „Шаторено “ |
Производител | Arsenal de Rochefort в Рошфор и др., Франция |
Планирани | 2 |
Построени | 2 |
В строеж | 1896 г. – 1900 г. |
В строй | 1910 г. – 1924 г. |
Утилизирани | 1 |
Загуби | 1 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 2467 t (нормална) |
Дължина | 95,0 m |
Ширина | 12,0 m |
Газене | 5,39 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | на палубата: 20 mm (по скосовете: 45 mm); щитове оръдия: 54 mm; на бойната рубка: 100 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 8 водотръбни котли Normand (Lagrafel d`Allest на „Инферне“) |
Мощност | 8500 к.с. (6,3 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 20,0 – 20,5 възела (37,0 – 38,0 km/h) |
Далечина на плаване | 5700 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 470 t въглища |
Екипаж | 235 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 2×1 138 mm; 4×1 100 mm; 8×1 47 mm; 2×1 37 mm[1] |
Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“ в Общомедия |
Крайцерите от типа „Д’Естре“ имат типичен за френските военни кораби от онова време корпус, с дълъг, плугообразен таран и завалени бордове. Корабите имат прави комини, които са раздалечени и три мачти. Нямат двойно дъно и противоторпедна преграда. Дъното е обшито с тик и мед.
Главният калибър на крайцерите са две 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди с тегло от 30 kg и начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранния модел 1891 г. оръдието е с по-усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено след оплаквания на артилеристите от прекомерно тежките унитарни боеприпаси. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Тези оръдия са разположени на полубака и полуюта.
Вторият калибър са 100 mm оръдия образец 1891 г., с дължина на ствола 45 калибра. При маса на снаряда 14 kg, началната му скорост е 740 m/s. Впоследствие се появяват по-тежки снаряди, а началната им скорост пада до 710 m/s. Скорострелността им достига 9 изстрела в минута. Четири такива оръдия са разположени в спонсони в централната част на корабите.
Основото брониране на крайцерите от типа „Д’Естре“ е карапасната бронирана палуба, над цялата дължина на корпуса, с дебелина между 37 – 45 mm в централната част на корабите, до 20 mm в краищата. Над нея традиционно са разположени кофердами. Освен това имат и неголяма бойна рубка, прикрита със 100 mm броня.
Крайцерите на проекта имат осем котли система „Норман“. Запас въглища от 470 тона.
Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слабо, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромният таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян, при опит за таранен удар, от вражеската артилерия.
Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.