Буряти
Монголдска етническа Група / From Wikipedia, the free encyclopedia
Бурятите (на бурятски: буряад), са народ от монголски произход, говорeщ на бурятски език.
Буряти буряад | |
Буряти по време на състезание по борба на фестивала Алтаргана | |
Общ брой | ок. 525 000 |
---|---|
По места | Русия: 461 389[1] Монголия: 45 087 Китай: 10 000 |
Език | Бурятски език |
Религия | Махаяна, Шаманизъм |
Сродни групи | монголци |
Буряти в Общомедия |
Те са най-голямото етническо малцинство в Сибир. Съсредоточени са предимно в някои части на Руската федерация, които се ползват с относителна автономност - Република Бурятия, но също и Уст Ординския бурятски автономен окръг в Иркутска област и Агинския бурятски автономен окръг в Забайкалския край, като общо наброяват около 436 хил. души. Към 100 хиляди буряти живеят в съседни на Русия страни – около 70 хил. в северната част на Монголия и около 25 хил. в Североизточен Китай.
Обичаите на бурятите са характерните за монголските номади и скотовъдци. Традиционно те използват юрти за подслон, но мнозина са възприели нов начин на живот в столицата на Бурятия Улан Уде и нейните околности.
Смята се, че етнонимът „бурят“ за пръв път се споменава в „Тайната история на монголите“ (1240). Предполага се, че името произлиза от термина „бури“ (монг.– вълк) и. характерът му е тотемен. По всяка вероятност тази дума е била табу в монголските езици, в резултат на което днес се употребява друга дума със значение вълк – „чоно (шоно, чино, чон)“.