Бъдеще предварително време
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бъдеще предварително време е глаголно време в българския език, което означава резултат от бъдещо действие, извършено преди бъдещ ориентационен момент.[1]
Бъдеще предварително време се образува с частицата ще, последвана от спомагателния глагол съм или бъда, спрегнат в сегашно време, и от миналото свършено деятелно причастие на неспомагателния глагол. В единствено число причастието има форми за мъжки, женски и среден род.
Примери: ще съм ходил, ще си мислила, ще е дошло, ще сме поправили.
Формите с бъда имат същия смисъл, но се използват много по-рядко:
ще бъда дошъл, ще бъде преминала.
Пример за употребата на бъдеще предварително време:
До довечера ще съм поправил велосипеда.
Това изречение означава, че поправката на велосипеда предстои (бъдещо действие), но ще бъде извършена преди определен бъдещ момент (до довечера).
Отрицателните форми на бъдеще предварително време се образуват по два начина:
- С добавяне на отрицателната частица не пред положителната форма:
Не ще съм поправил велосипеда. Не ще бъда поправил велосипеда. - С няма да вместо не ще:
Няма да съм поправил велосипеда. Няма да бъда поправил велосипеда.
Отрицателните форми с бъда се използват много по-рядко от формите със съм.
Формите с няма да се използват по-често от формите с не ще.
Бъдеще предварително време може да се преизказва:
— ще се заменя с щял, щяла, щяло или щели;
— няма да се заменя с нямало да.