Император на Византия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Император на Византия се използва от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори всъщност са римските императори на Изтока.
Според Шарл Дил византийският император се ръководи от четири отделни начала[1] :с. 42. Той е пряк наследник на римските цезари, император, законодател и военачалник. Отчитайки мнозинството гърци в империята, той е василевс – водител на елинизма. Под нарастващото влияние на Азия неговата власт придобива деспотични форми: той е деспот и автократ. След победата на християнството той е изоапостолос, върховен глава на православната религия наравно с патриарха.
Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.