Ираклий
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Ираклий Август (на латински: Flavius Heraclius Augustus; на гръцки: Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г. Известен също и като Ираклий I, а в историческите извори на арабските му съвременници е наричан Харкал.[1]
Ираклий Φλάβιος Ἡράκλειος | |
византийски император | |
Солид на Ираклий и Кума му Ираклий Константин | |
Роден |
около 575 г.
|
---|---|
Починал | 11 февруари 641 г. (66 г.)
|
Управление | |
Период | 610 – 641 |
Предшественик | Фока |
Наследник | Константин III |
Семейство | |
Род | Ираклиева династия |
Баща | Ираклий Старши |
Братя/сестри | Теодор |
Съпруга | Фабия-Евдокия Мартина |
Деца | Константин III Йоан Аталарих неизв. Ираклеон неизв. неизв. |
Ираклий в Общомедия |
Поставя началото на първата ромейска династия – династията на Ираклиите. Способен реформатор, въвел дълбоки промени във византийския управленски и военен ред. Създава темната организация на провинциите, която е гръбнакът на Източната Римска империя през следващите векове. Стабилизира империята, неутрализира персите и аварите като врагове. По време на неговото управление са първите сблъсъци между християни и мюсюлмани, вследствие на които империята загубва Светите земи, Сирия и Египет. Поддържа добри отношения с владетеля на Велика България хан Кубрат, когото през 635 година удостоява с титлата патриций.