румънски историк From Wikipedia, the free encyclopedia
Виктор Папакостя е румънски историк от арумънски произход, който се занимава с балканистика.
Роден е на 21 януари 1900 година в община Визиру, окръг Браила. Брат е на писателя Чезар Папакостя,[1] на юриста Петре Папакостя, на политолога Александру Папакостя,[2] чичо на историка Шербан Папакостя и баща на учителката и историчка Корнелия Папакостя-Даниелополу.
Завършва Факултета по литература и история на Букурещкия университет. От 1919 година преподава в университета в Букурещ в различни катедри. Става доктор по история с дисертацията Teodor Anastase Cavalioti. Trei manuscrise inedite (1932). Основава и ръководи в периода 1938 – 1945 година списание „Балканика“.[3] Професор е в Букурещкия университет, където за него е създадена Катедрата по история на балканските народи с присъединено училище по балкански езици. Основател на Института по балканистика в Букурещ. През 1947 година катедрата е премахната и списанието прекратява издаването си. Оттеглен е от катедрата в края на 1947 г. и е преместен със звание научен съветник в Историческия институт на Академията.
Лидер е на Националната либерална партия и заместник държавен секретар в Министерството на националното образование в правителствата на Санатеску и Радеску. Поради тази причина е арестуван на 5 май 1950 година и задържан в затвора в Сигет до 7 юли 1955 година, без да бъде осъден от съд.[3] След две години, като част от нова национална акция за арести, е арестуван на 24 декември 1957 година и освободен на 29 май 1958 година, също без да бъде открита никаква вина, нито състав на престъпление.[3] Консултиран е за създаване на институт за югоизточноевропейски изследвания, но на 20 юни 1961 година става жертва на инсулт и инфаркт.[4]
През 2016 година в Института за изследвания на Югоизточна Европа е открит негов бронзов бюст с автор Аурел Георге Арделяну.[5]
Научните му изследвания са посветени на историята на румънската култура и балканските народи. Публикува над 50 студии и статии в специализирани списания, а две студии са публикувани в томовете Un observator prusian în Șările Române acum un veac (1942) и Bassarabien. Rumanische Rechte und Leistungen (1941). В сътрудничество през 1938 година се появява работата Documentele întemeierii. В периода 1927 - 1943 г. е съавтор на 13 учебника по история, а след смъртта му излиза томът му Civilizaţia românească şi civilizaţia balcanică. Studii istorice („Румънска цивилизация и балканска цивилизация. Исторически изследвания“.[3]
Гушу Папакостя (1853 - 1912) | Теофана-Флора Тону | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александру Папакостя (1884 - 1925) | Чезар Папакостя (1886 - 1936) | Петре Папакостя (1893 - 1969) | Виктор Папакостя (1900 - 1962) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петре Папакостя (1926 - 1995) | Шербан Папакостя (р. 1928) | Корнелия Даниелополу (1927 - 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.