Винителен падеж
From Wikipedia, the free encyclopedia
Винителният падеж, или акузативът (на латински: casus accusativus), е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние. Тази форма посочва обект, подлежащ на действие, или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. От синтактична гледна точка винителният падеж се използва за означаване на прякото допълнение.
Глаголите, изискващи винителен падеж, могат да означават:
- Действие, което засяга обекта по някакъв начин и го променя:
- хърв.: Mačka je posrkala mlijeko. (Котката излочи млякото.)
- Действие, което е насочено към обекта, без да го променя:
- нем.: Ich sehe den Wagen. (Виждам колата.)
- яп.: Hon-o yomu. (Чета книга.)
- хърв.: Prijatelj poseduje vikendicu na moru. (Приятелят ми има вила на морето.)
- Действие, чрез което се преодоляват пространствено-времеви отношения.
- хърв.: Jelen preskoči potok i pobjegne. (Еленът прескача потока и побягва.)
- хърв.: Noć sam proživio u strahu. (Прекарах нощта в страх.)
Думите, които изразяват състояние, могат да бъдат страх, срам и др.: