Владимир Путин
руски политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Владимир Владимирович Путин (на руски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е руски държавник и политически деец. Настоящ президент на Руската федерация, председател на Държавния съвет на Руската федерация и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините рашизъм и путинизъм.
Тази статия съдържа излишни суперлативи. Можете веднага да подобрите статията, като премахнете излишните суперлативи и се съсредоточите върху неутралното представяне на обекта на статията, подкрепено с авторитетни източници и съобразено с препоръките и правилата на Уикипедия. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътрешни препратки, повече източници, сегашно историческо време. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Владимир Путин Владимир Владимирович Путин | |
руски политик | |
18 юни 2023 г. | |
Роден |
7 октомври 1952 г. (71 г.)
|
---|---|
Етнос | руснаци[1] |
Религия | православие[2] |
Националност | СССР (1952 – 1991) Русия (1991 – ) |
Учил в | Юридически факултет на Санктпетербургския държавен университет Санктпетербургски държавен университет |
Политика | |
Професия | разузнавач, юрист, чиновник, политик |
Партия | КПСС (1975 – 1991) Наш дом – Русия (1995 – 1999) Единство (1999 – 2001) Единна Русия (2008 – ) |
2-ри и 4-ти президент на Русия | |
31 декември 1999 – 7 май 2008 7 май 2012 – | |
39-и министър-председател на Русия | |
8 май 2008 – 7 май 2012 | |
2-и председател на Единна Русия | |
7 май 2008 – 26 май 2012 | |
5-и председател на ФСБ | |
25 юли 1998 – 9 август 1999 | |
Военна служба | |
Звание | полковник |
Години | 1975 – 1991 |
Служил на | СССР, Русия |
Род войски | КГБ, ФСБ, Въоръжени сили на Русия |
Битки | Втора чеченска война Руско-грузинска война Руско-украинска война Гражданска война в Сирия |
Семейство | |
Баща | Владимир Спиридонович Путин (1911 – 1999) |
Майка | Мария Ивановна Путина (1911 – 1998) |
Съпруга | Людмила Путина (1983 – 2013) |
Партньор | Алина Кабаева[3][4][5] |
Деца | Мария Владимировна Воронцова (р.1985 г.) Катерина Владимировна Тихонова (р.1986 г.) |
Подпис | |
Уебсайт | putin.kremlin.ru |
Владимир Путин в Общомедия |
Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство.
Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент Борис Елцин е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд.
Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. Втора чеченска война, срещу самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия, която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в Грузия е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка Руско-грузинска война. След нея Русия признава сепаратистките Абхазия и Южна Осетия за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна намеса Крим и започва да подклажда сепаратистки настроения в Донбас. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на ООН. Нападението над Украйна води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.[6]
Путин е определян като автократ, следващ антидемократични, националистически, а според някои анализатори и фашистки идеи.[7][8][9][10] Той си поставя за цел възобновяването на имперската политика на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на СССР.[11][12] Управлението му се характеризира с повсеместна корупция,[13][14] репресии срещу опозицията, независимите медии и въобще инакомислещите.[15][16] След 2008 година в страната настъпва икономическа стагнация, която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ демографски упадък.[17][18] Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. долара, и е най-богатият човек в света.[19] Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски военни престъпления, а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен трибунал.[20][21][22][23][24] След началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 г., Путин нееднократно заплашва индиректно страни от НАТО, или колективния Запад с ядрено оръжие.[25][26][27] В тази връзка някои психиатри приемат, че Путин страда от разстройство на личността, и може да предизвика Трета световна война.[28] През септември 2022 г. говорителят на българското правителство Ивайло Калфин предупреждава, че светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие.[29]
Путин е издирван от Международния наказателен съд в Хага като заподозрян в организирането на депортиране на местно население, включително деца, от окупираните от Русия региони на Украйна в нарушение на Женевските конвенции, което представлява военно престъпление.[30][31] Той е едва седмият държавен глава в историята, обект на подобни разследвания.[32] През 2023 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема решение, в което се твърди, че Путин е превърнал Русия в диктатура, а самият той е обявен за диктатор.[33]