Войнуци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Войнуците (или наричани още войнугани или войнегани) е специална категория немюсюлманска военна част, съставена от членове на зависимото население в Османската империя. Те са въоръжени и участват във военни походи, а в замяна получават правото да владеят наследствени земи – т.нар. „войнушки бащини“. Институцията на войнуганите-бащиници възниква в славянските монархии на Балканския полуостров, като е наследена и адаптирана за целите на Османската империя след като османците завладяват тези княжества през XIV-XV век. Войнуците-славяни или власи, които са освободени от някои райатски данъци и се ползват със статут на „свободни поданици“ на султана[1][2].
Войнуганският институт е сроден с други категории повинно население – мартолоси, доганджии, дервентджии и се запазва в Османската империя до 1839 г., когато е отменен с Гюлханския хат-и-шериф.