българска певица From Wikipedia, the free encyclopedia
Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни.
Вълкана Стоянова | |
българска певица | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, България[1] |
Музикална кариера | |
Стил | българска народна музика |
Инструменти | вокал |
Глас | сопран |
Активност | 1936 – 1992 |
Лейбъл | „Симонавия“, „Балкантон“ |
Вълкана Стоянова е родена в село Люлин, Ямболско, на 13 юли 1922 г. Тя е най-малкото дете[2] в многолюдно семейство, от които 4 доведени и 6 заварени. Певицата твърди, че е наследила певческите си умения и от двамата си родители, както и от единия си бащин брат, който бил свещеник и имал чудно красив глас. Големият репертоар от песни на певицата е наследство най-вече от майка ѝ, а усвояването им ставало по седенки и сборове. Вълкана разказва, че има предпочитания към бавните, трапезни песни, в които се разказват различни случки от живота на хората. Първата песен, която изпява, е „Стоян на Рада думаше“. През 1936 г. я записва в студио „Арфа“ – талантът на Вълкана е открит именно от звукозаписното студио „Арфа“. Следват записи за студио „Симонавия“, „Радиопром“ и „Балкантон“. Пее в ансамбъл „Филип Кутев“ от основаването му през 1951 г. В репертоара си има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Станке ле, урум беглийке“. Много от тях са записани в Българското национално радио. Пяла е самостоятелно, под съпровод на известния кавалджия Никола Ганчев, с когото са записани повечето ѝ песни, и с ансамбъл „Филип Кутев“ – на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Получила е званията „Заслужил артист“,[2] а от 1972 г. – „Народен артист“.
Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“.
Освен неповторимите си изпълнения, Вълкана Стоянова оставя след себе си своите ученици, по-известните сред които са: Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.
През 1999 г. Елена Огнянова издава книгата „Песните на Вълкана Стоянова. Откак се помня, все пея“, събрала 170 нотирани песни, подбрани от самата певица. През същата година Вълкана Стоянова получава новосъздадената Награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас.[3]
През 2002 г. е издаден компактдискът „Гласът на Тракия“, събрал едни от най-известните песни от репертоара на певицата.[4][5][6]
Вълкана Стоянова е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, по случай 85-годишнината на народната певица и приноса ѝ към българската култура.[7]
През 2007 г. БНТ създава и излъчва биографичния филм за Вълкана „Обичайте ме и когато няма да пея“.
Вълкана Стоянова умира в София на 11 януари 2009 г., на 86 години.[8][9]
Погребана е в алеята на артистите на Централни софийски гробища.
Вълкана Стоянова има син, двама внуци, правнучка и правнук.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.