Георги Димитров
български политик, комунист / From Wikipedia, the free encyclopedia
Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов[б. 1] е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.[4]
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.
Георги Димитров | |
български и съветски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България СССР |
Политика | |
Професия | печатар, синдикалист |
Партия | БРСДП (1902 – 1903) БРСДП (т.с.) (1903 – 1919) БКП (1919 – 1949) |
Убеждения | комунизъм |
1-ви генерален секретар на ЦК на БКП | |
27 декември 1948 – 2 юли 1949 | |
Генерален секретар на ИККИ | |
1935 – 15 май 1943 | |
Ръководител на Международния отдел на ЦК на ВКП (б) | |
27 декември 1943 – 29 декември 1945 | |
32-ри министър-председател на България | |
22 ноември 1946 – 2 юли 1949 | |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXVI ОНС VI ВНС | |
Семейство | |
Баща | Димитър Тренчев |
Майка | Парашкева Досева |
Братя/сестри | Магдалина Димитрова (1884 – 1971) Никола Димитров (1887 – 1916) Тодор Димитров (1889 – 1925) Костадин Димитров (1892 – 1912) Елена Димитрова (1902 – 1974) Любен Димитров Борис Димитров |
Съпруга | Люба Ивошевич (1906 – 1933) Роза Флайшман (1934 – 1949) |
Деца | Димитър Димитров Фаина Димитрова Бойко Димитров |
Уебсайт | |
Георги Димитров в Общомедия |
Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и започва работа в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП.
През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин. През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.
Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.
Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. Дава началото на македонизацията в Пиринска Македония. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.