Гражданинът Кейн
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Гражданинът Кейн“ (на английски: Citizen Kane) е американски игрален филм от 1941 г., режисиран от Орсън Уелс, който също е съсценарист, заедно с Херман Манкевич, и изпълнител на главната роля. Това е първата филмова лента на Уелс, считана за „за най-добрият филм на всички времена“.[7]
Гражданинът Кейн | |
Citizen Kane | |
Киноафиш, създаден от Уилям Роуз | |
Режисьори | Орсън Уелс |
---|---|
Продуценти | Орсън Уелс |
Сценаристи | Орсън Уелс Херман Манкевич |
В ролите | Орсън Уелс Джоузеф Котън Дороти Къмингор Еверет Слоун Рей Колинс Джордж Кулурис Агнес Мурхед Пол Стюърд Рут Уорик Ерскин Сандфорд Уилям Алънд |
Музика | Бърнард Хърман |
Оператор | Грег Толанд |
Монтаж | Робърт Уайс |
Сценография | Даръл Силвера |
Филмово студио | RKO Radio Pictures Mercury Productions |
Разпространител | RKO Radio Pictures Уорнър Брос (в момента)[1] |
Жанр | Драма |
Премиера | 1 май 1941 (Палис Тиътър, Ню Йорк) |
Времетраене | 119 мин.[2] |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Цветност | черно-бял |
Бюджет | $ 839 727[3][4] |
Приходи | $ 1 585 634[5][6] |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Гражданинът Кейн в Общомедия |
Произведението представя живота и кариерата на медийния магнат мегаломан Чарлз Фостър Кейн (Уелс), чийто персонаж до голяма степен е базиран на реално съществувалите магнати Уилям Рандолф Хърст, Самуел Инсул и Харолд Маккормък. Започвайки в издателския бранш с идеалистична настройка за служба на обществото, героят на Кейн постепенно се превръща в безскрупулен преследвач на власт и облаги. След излизането на филма, бизнесменът Хърст забранява споменаването на заглавието му във всичките притежавани от него вестници.
Въпреки че в началото „Гражданинът Кейн“ не донася задоволителен финансов дивидент, произведението получава положителни акламации от критиката. Филмът е сред основните заглавия на 14-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ с номинации за награда в 9 категории, включително за „Най-добър филм“, печелейки „Оскар за най-добър оригинален сценарий“.[8][9]
През 1989 година филмът е в първата група произведения, избрани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.[8] Авторитетното списание „Импайър“ включва произведението сред първите 50 в списъка си „500 най-велики филма за всички времена“.[10]