Дейвид Боуи
британски музикант, актьор и продуцент / From Wikipedia, the free encyclopedia
Дѐйвид Бо̀уи [8] (на английски: David Bowie), среща се и като Дейвид Бауи (символи за произношение по МФА [ˈboʊ.i]), роден като Дейвид Робърт Джоунс (на английски: David Robert Jones; 8 януари 1947 – 10 януари 2016) е британски певец, композитор, мулти-инструменталист, продуцент, аранжор, художник и актьор. Боуи беше важна фигура в поп музиката в продължение на повече от четири десетилетия и е известен като новатор, особено с работата си през 70-те на 20 век. Неговият андрогинален вид е един емблематичен елемент от образа му особено през 70-те и 80-те на 20 век.
Дейвид Боуи David Bowie | |
британски музикант, актьор и продуцент | |
8 август 2002 г. | |
Роден |
Брикстън, Великобритания |
---|---|
Починал | |
Награди | Зала на славата на рокендрола (1996)[1] Грами за цялостен принос (2006) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998) „Сатурн“ за най-добър актьор (1976) Орден за изкуство и литература |
Музикална кариера | |
Псевдоним | David Bowie |
Стил | поп музика, рок,[2] глем рок, психеделичен рок,[3] експериментален рок,[4] арт рок, хардрок, поп рок, алтернативен рок, соул, ню уейв, ембиънт, рап, електронна музика |
Инструменти | саксофон, китара, пиано, вокал, клавирен инструмент, музикална клавиатура, комплект барабани |
Глас | баритон |
Активност | 1964 – 2016 |
Лейбъл | Iso (record label), „Кълъмбия Рекърдс“, „Дека Рекърдс“, Deram, „И Ем Ай“, RCA, „Върджин Рекърдс“, „Ар Си Ей Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, „Би Ем Джи“, „Парлофон Рекърдс“, Rykodisc, Pye Records, Vocalion |
Участник в | Tin Machine, The Arnold Corns |
Семейство | |
Деца | Дънкан Джоунс[5][6][7] |
Уебсайт | www.davidbowie.com |
Дейвид Боуи в Общомедия |
Първият хит на Боуи „Space Oddity“ достига топ 5 на Великобритания след излизането си през юли 1969 г. След тригодишен период на експериментиране той отново се издига през 1972 г. по време на ерата на глем рока с пищния андрогинен образ на Зиги Стардъст, ръководен от хитовия сингъл „Starman“ и албума „Възход и падение на Зиги Стардъст и паяците от Марс“. Въздействието на Боуи по онова време е описано от биографа Дейвид Бъкли: „оспорва основното убеждение на рок музиката на своето време“ и „създаде може би най-големия култ в популярната култура“. Образът на Зиги се оказа един от аспектите в кариерата, белязана от преоткриване, иновация и визуална презентация.
През 1975 г. Боуи постига първия си голям успех в Америка с номер едно сингъла „Fame“ и хитовия албум „Младите американци“, в които певецът се характеризира като „пластична душа“. Звукът представлява радикална промяна в стила, който първоначално отблъсква много от неговите почитатели във Великобритания. След това той опровергава очакванията на американската си публика, като записва албума „Low“ с електронно звучене. Това е първият от трите албума в сътрудничество с Брайън Ино. „Low“ (1977), „Heroes“ (1977), „Lodger“ (1979) – така наречената „Берлинска трилогия“. Всички достигат британския топ пет и получават овациите на критиците. След непостоянен комерсиален успех в края на 70-те Боуи достига до номер едно във Великобритания със сингъла от 1980 г. „Ashes to Ashes“, албума „Scary Monsters (And Super Creeps)“ и „Under Pressure“ през 1981 г. в сътрудничество с Куийн. След това той достигна нов връх през 1983 г. с албума Let's Dance, където има няколко хит сингъла. През 90-те и след 2000 г. Боуи продължава да експериментира с музикални стилове, включително и Blue Eyed Soul (соул музика, в която се среща комбинация на различни стилови елементи), индъстриъл, Adult Contemporary и jungle. Последното му турне, Reality Tour, е през 2003 – 2004. Последното му изпълнение на живо е на благотворително събитие през 2006 г. На 69-ия му рожден ден (8 януари 2016 г.) на пазара излиза албумът Blackstar. Само два дни след това умира от рак. Кремиран е на 12 януари 2016 г., а прахът му впоследствие е разпръснат над Бали, Индонезия.
Дейвид Бъкли твърди за Боуи: „Неговото влияние е уникално в поп културата, той е проникнал и променил живота на повече хора, отколкото всяка друга фигура“. През 2002 г. проучване на Би Би Си за 100-те най-велики британци поставя Боуи под номер 29. През 2004 г. списание „Ролинг Стоун“ го класира на 39-о място в списъка си на 100-те най-големи артисти за всички времена.[9] За цялата си кариера той е продал около 140 милиона копия в целия свят. В Обединеното кралство той е носител на девет платинени албума, единадесет Златни и осем Сребърни. В САЩ пет платинени и седем златни. През 1996 г. Боуи е приет в Залата на славата на рокендрола.
От 70-те години насам Боуи многократно декларира своята бисексуалност в интервюта за медиите. Има син – режисьора Дънкан Джоунс и дъщеря Александрия – Лекси Зара Джоунс.