Джон Стайнбек
американски писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Ърнст Стайнбек Младши (на английски: John Ernst Steinbeck Jr.) е американски писател, драматург и есеист. Той получава Нобелова награда за литература за 1962 година за своите „реалистични и творчески произведения, съчетаващи добронамерен хумор и остра социална чувствителност“.[1] Определян е като „гигант на американската словесност“,[2] а много от книгите му се приемат за класика на западната литература.[3]
Джон Стайнбек Jeffery Ernest Steinbeck | |
американски писател | |
Роден |
27 февруари 1902 г.
|
---|---|
Починал | 20 декември 1968 г. (66 г.)
|
Погребан | Салинас, САЩ |
Религия | агностицизъм |
Учил в | Станфордски университет |
Литература | |
Период | 1925 – 1968 |
Жанрове | роман, разказ, есе, пътепис |
Известни творби | „За мишките и хората“ (1937) „Гроздовете на гнева“ (1939) „Улица Консервна“ (1945) „На изток от рая“ (1952) |
Награди | Нобелова, Пулицър, Медал на свободата на Хакон VII |
Повлиян | Ед Рикетс |
Семейство | |
Съпруга | Илейн Андерсън Стайнбек (1950 – 1968) Гуин Конгър (1943 – 1948) Каръл Хенинг (1930 – 1943) |
Деца | Джон Стайнбек IV Томас Стайнбек |
Подпис | |
Уебсайт | |
Джон Стайнбек в Общомедия |
Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) – роман, считан за класика на 20 век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу. Епическата картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20 век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието. Получава награда Пулицър за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952).