Домашно насилие
From Wikipedia, the free encyclopedia
Домашно насилие (домашно малтретиране, малтретиране на партньора) е насилие или друг вид злоупотреба, която се случва в домашна обстановка, например в брак или съжителство. Домашното насилие често се използва като синоним на насилието от страна на интимния партньор, което се извършва от едно от лицата в интимна връзка срещу другото лице и може да се случва във връзки или между бивши съпрузи (брак), или партньори. В най-широкия смисъл на думата домашното насилие включва и насилие срещу деца, родители или възрастни хора.
То може да приеме множество форми, включително физическо, вербално, емоционално, икономическо, религиозно, репродуктивно или сексуално насилие. То може да варира от леки принудителни форми до изнасилване в брака и други форми на жестоко физическо насилие (като душене, побой, осакатяване на женски гениталии и хвърляне на киселина), които могат да доведат до обезобразяване или смърт, и включва използването на технологии за тормоз, контрол, наблюдение, преследване или хакерство[1]. През 2015 г. Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство разширява определението за домашно насилие, като включва и принудителен контрол.
Домашното насилие е сред най-недокладваните престъпления в световен мащаб както за мъжете, така и за жените.[2]
Домашното насилие често се случва, когато насилникът вярва, че има право на това или че то е приемливо, оправдано или е малко вероятно да бъде докладвано. Това може да доведе до цикъл на насилие между поколенията при децата и другите членове на семейството, които могат да почувстват, че такова насилие е приемливо или оправдано. Много хора не разпознават себе си като насилници или жертви, защото смятат преживяванията си за семейни конфликти, които са излезли извън контрол[3]. Информираността, възприемането, дефинирането и документирането на домашното насилие се различават значително в отделните страни. Освен това домашното насилие често се случва в контекста на насилствени или детски бракове.
В насилствените отношения може да се наблюдава цикъл на злоупотреба, по време на който напрежението нараства и се извършва акт на насилие, последван от период на помирение и спокойствие. Жертвите могат да попаднат в ситуация на домашно насилие поради изолация, власт и контрол, травматично обвързване с насилника, културно приемане, липса на финансови средства, страх, срам или с цел защита на децата. В резултат на насилието жертвите могат да получат физически увреждания, нерегулирана агресия, хронични здравословни проблеми, психични заболявания, ограничени финанси и слаба способност за създаване на здравословни взаимоотношения. Жертвите могат да изпитат тежки психологически разстройства, като например посттравматичен стрес. Децата, които живеят в домакинство с насилие, често показват психологически проблеми от ранна възраст, като избягване, свръхчувствителност към заплахи и нерегулирана агресия, което може да допринесе за заместваща травма.