From Wikipedia, the free encyclopedia
Дупяшкото неолитно селище (на гръцки: Νεολιθικός οικισμός στο Δισπηλιό) е неолитно селище край костурското село Дупяк (Диспилио), единственото открито крайезерно неолитно селище в Гърция.[1] Край селището днес е направена негова музейна възстановка. На 25 октомври 1971 година е обявено за паметник на културата.[2]
Дупяшко неолитно селище Νεολιθικός οικισμός στο Δισπηλιό | |
Възстановка на къща от селото и лодка еднодръвка | |
Местоположение | |
---|---|
Местоположение в Гърция | |
Страна | Гърция |
дем | Костур |
село | Дупяк |
Археология | |
Вид | Селище |
Епоха | Неолит |
Дупяшко неолитно селище в Общомедия |
Селището е открито в 1932 година от екип археолози, начело с Антониос Керамопулос от Солунския университет край село Дупяк, на 7 km южно от Костур, на югозападния бряг на Костурското езеро в местността Ниси (Остров), където се издига църквата „Възнесение Господне“. Проучванията на Керамопулос продължават няколко дни и са публикувани в 1938 година в „Практика тис ен Атинес Археологикис Етерияс“.[3]
Различни строителни дейности, сред които и изграждането на пътя Дупяк – Костур в 1935 година, водят до падане на водата на Костурското езеро и разкриване на селището. Керамопулос се връща в 1940 година и прави проучвания на две различни места за стената на селището, сведения за която има от времето на Балканската война (1913). Тридесет години по-късно теренни проучвания на селището прави и професор Николаос Муцопулос.[3]
В 1992 година започва ново проучване на селището от екип на Солунския университет, начело с Георгиос Хурмузиадис, което систематично продължава.[3] Към 2014 година са разкопани 5250 m2 в три сектора – западен, източен и южен, от общата площ на селището ~17 000 m2.[1] Артефакти и следи от антропогенна дейност има и във водата на езерото край селището.[4]
По относителната датировка като цяло селището се датира в средния и късния неолит, но в някои негови части са открити конструкции и керамика, датиращи и от ранния неолит. Разкопките не са разкрили фази на изоставяне.[5]
Открити са три културни фази, които включват отделни епизоди на обитаване, от които постепенно се формира селищна могила, оформяна по-късно от промяната на нивото на водата на езерото. Едно такова повишаване на водите довежда до изоставянето на могилата в халколитната епоха и насипването и с пръст отгоре. Находки от повърхността хоказват по-късно обитаване през бронзовата епоха.[1]
Съдейки по остатъците от флора и фауна, както и по откритите сечива и керамика, жителите на селището са се занимавали с животновъдство, земеделие, лов и риболов – открити са следи от лодка еднодръвка, каквито и до днес се използват в езерото. Открития като обсидианните триъгълни и листообразни върхове на стрели от Мелос, керамика сходна с тази от други балкански неолитни селища, каменната обица с идол, показват, че селището участва активно в търговския обмен.[5]
През юли 1993 година екипът на Хурмузиадис открива в пробен изкоп във водата на Костурското езеро, съвсем близо до брега кедрова дъсчица с почти квадратна форма и размери 23 х 19,2 х 2 cm, по която има следи от огън. Изкопът е направен на няколко метра от северозападната страна на източния изкоп. Оформен е квадрат с дървени панели и водата е изпомпвана постоянно навън. Когато постепенно е премахната калта, дървената табличка се появява, плуваща над водата. На повърхността на артефакта, наречена предна, могат да се различат до 10 реда линейни вертикално и хоризонтално начертани „символи“. Сходни начертани знаци има и на горната тънка страна на табличката. Знаците са запазени благодарение на безкислородната, тафономична среда. След изсушаването обаче, по-голямата част от дълбочанита на начертанията е загубена.[4] Табличката е датирана с въглероден анализ към 5202 ± 123 г. пр.н.е.[6][7]
Няколко други глинени артефакта също имат знаци, които не могат да бъдат сметнати за декоративни, а по-скоро най-вероятно са от типа „предаващи съобщение“.[4]
Всички гравирани артефакти са открити в съседни локации в източния сектор на разкопките,[8] на дълбочина от 1,20 до 1,95 m и не могат да получат абсолютна датировка с луминисцентния метод, тъй като са били погребани в продължение на хилядолетия във влажна почва.[9]
Знаците напомнят голям брой неолитни керамични находки от селища в Южните Балкани, наречени Винчанска култура, Търтърските таблички и Линеар А. Тези неолитни „послания“ никога кяма да могат да бъдат разшифровани, но са важна част от културния аспект на праисторията.[9]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.