From Wikipedia, the free encyclopedia
Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от повече от 7 800 000 души, в Израел, Европа, САЩ. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.
Иврит עברית | |
/[ivˈʁit]/ | |
Страна | Израел |
---|---|
Регион | Югозападна Азия |
Говорещи | 5,3 милиона (2009) L2: 2,5 милиона (2009) Общо: 7,8 милиона (2009) |
Писменост | еврейска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Афро-азиатски Семитски Централносемитски Северозападни семитски Ханаански Иврит | |
Официално положение | |
Официален в | Израел |
Регулатор | Академия за иврит |
Кодове | |
ISO 639-1 | he |
ISO 639-2 | heb |
ISO 639-3 | heb |
Иврит в Общомедия |
Най-ранните свидетелства за езика иврит са от X век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, „свещен език“). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.[1]
Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на XIX век на основата на класическия иврит, който датира от VI век пр.н.е. С появата на ционизма в края на XIX век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става един от официалните езици на Подмандатна Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.
Най-ранният известен текст на иврит е открит в Хирбет Кеяфа през 2008 година.[2][3] Керамичен отломък на възраст 3 хиляди години съдържа пет реда избледнели букви, които показват, че библейските текстове за царството на Давид може би са базирани на по-древни писмени свидетелства.[4]
Календарът от Гезер също датира от X век пр.н.е., началото на монархическия период – традиционно приеманото време на управление на Давид и Соломон. Езикът на календара, включващ списък на сезоните и свързаните с тях селскостопански работи, е класифициран като архаичен библейски иврит. Използвана е старата писменост на иврит, подобна на финикийската азбука, без използване на гласни, нито обозначаване на гласните със съгласни, както е прието в по-късния правопис на иврит.
В региона са открити множество древни надписи с подобни азбуки, като протосинайската, написани на други семитски езици. Смята се, че първоначалната форма на писмеността произлиза от египетските йероглифи, като фонетичните стойности са присвоени на акрофонен принцип. Общият предшественик на иврит и финикийския език е протоханаанският, който е и първият език, използващ семитска азбука, различна от египетската писменост.
В най-широк смисъл под класически ивирт се разбира говоримият език на Древен Израел в периода от X век пр.н.е. до IV век.[5] Той включва няколко еволюиращи и застъпващи се във времето форми, обикновено носещи името на ключови литературни паметници:
Понякога описаната класификация на класическия иврит се опростява до разделянето на библейски (X – II век пр.н.е.) и мишнаически иврит (III век пр.н.е. – III век),[6] но в наши дни преобладава мнението, че кумранския иврит еволюира от къснобиблейския и преминава в мишнаическия, като съдържа елементи от тези два етапа, но се отличава от тях.[7] В началото на Византийската епоха през IV век класическият иврит престава да се използва в ежедневието, като упадъкът му вероятно започва още след разгрома на евреите във Втората юдейско-римска война.
Еврейската азбука се състои от 22 букви плюс 5 букви (софити), които се пишат само в края на думата. Всички букви са съгласни с изключение на 3 – Алеф (א), Хей (ה) и Айн(ע). Съвременно произношение на иврит:[8]
Ивритът е език, в който липсват спомагателни глаголи като глагола „съм“. Въпросите се образуват с въпросителна дума или само с промяна в интонацията. Глаголите могат да бъдат мъжки и женски род и множествено и единствено число. Прилагателните и притежателните местоимения стоят винаги след съществителното.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.